— Прав си — отвърна Карела.
Душът нямаше нищо общо с чистотата. Беше защитна мярка пред съдията. Ако Карела влезеше в една стая гол или само по хавлия и в същата стая влезеше момиче, за да го масажира и да се спазари за сексуалните услуги, съдът можеше да излезе от презумпцията, че Карела със собственото си поведение е упражнил натиск върху момичето да му се предложи. Като се вземеше това предвид и в същото време не се забравяше, че проституцията сама по себе си бе най-незначителното от всички закононарушения, предвидени в член 230 от Наказателния кодекс, по същество не си струваше труда да се арестува жена за проституция. За такова нещо присъдата бе максимум петнадесет дена затвор и глоба, не надвишаваща 250 долара. В случаите, когато някой полицай се окажеше достатъчно млад или глупав, за да арестува някоя проститутка, тя обикновено се оказваше на свобода само половин час, след като сутеньорът й платеше глобата от 50 долара. В града, където работеше Карела, полицията отдавна не бе затваряла кепенците на салони за масаж. Законът ги защитаваше прекалено усърдно. Щом не можеш да опандизиш собствениците на бардака и момичетата, които работят в него, кого тогава да опандизиш? Можеше да опандизиш само разни юнаци като дебелия Артър, който се потеше под дебелия си балтон при мисълта, че жена му може да разбере за разходките му до „Таитианският клуб“ в съботните вечери.
Карела отиде в другото помещение и каза на Шана, че е готов за сеанса.
Карела бе взел душ, бе се подсушил и омотал кръста си с оранжева хавлия. Чернокожият мъж с червена жилетка му бе дал пластмасова торбичка, в която бе поставил служебния си револвер заедно с кобура, портфейла си, полицейската си значка, ключовете, парите и часовника. Чернокожият видя служебния револвер, но не каза нищо. Пет долара понякога купуват много мълчание. Карела обви торбата с още една хавлиена кърпа и влезе в стаята. Шана го чакаше. Артър не се виждаше никъде и Карела се запита кое ли от двете момичета си е избрал.
— Ще вземеш ли нещо за пиене? — попита Шана.
— Не, благодаря ти.
— Какво си скрил в хавлията?
— Семейните бижута.
— Имам предвид хавлията, която е в ръката ти — уточни Шана и се засмя. — Хайде да вървим — каза тя и отвори вратата.
Оказаха се в тесен коридор с много бамбукови врати. Отвори една от тях и влязоха в стая с размери два на два и половина метра. В ъгъла уютно се бе разположило едно легло с пъстро покривало. Три от стените бяха покрити с огледала. Тясното пространство между трите стени и вратата бе покрито с килимче. До стената бяха подредени бутилки с разноцветни лосиони. На вратата имаше резе, което Шана пусна. Усмихна се на Карела, седна на леглото и започна да се събува.
— Така — каза тя с усмивка. — Значи за пръв път влизаш в салон за масаж, така ли?
— Да.
— Дай да ти обясня как работим тук. Ти нали плати за половин час? За двадесетте долара ще ти разтрия гърба.
— Разбрано.
— Добре. Ако искаш нещо допълнително към разтриването, плаща се отделно.
— Колко?
— Ами аз обикновено взимам двадесет и пет за ръкоделие, четиридесет за духане и шестдесет за чукане. Лорин обаче ми каза, че те е изпратил някакъв приятел, така че като за тебе можем да направим нама…
— Не. Не познавам никакъв твой приятел — каза Карела.
— Така ли? Че Лорин ми каза…
— Излъгах я. Шана го погледна.
— Така е, излъгах я.
— Защо?
— Исках да поговоря с тебе.
— Излъгал си, за да можеш да поговориш с мен?
— Бях споменал истинското ти име и трябваше да изкарам играта докрай.
— Откъде знаеш истинското ми име?
— Открих го в един бележник.
— Чий бележник?
— На леля ти. На Хестър Мейтиесън.
— Не мога да разбера нищо.
— Аз съм ченге.
— Покажи тенекийката.
— Увита е в хавлията. Повярвай ми, наистина съм ченге.
— Да не държиш там и пищов?
— И пищов има.
— И каква е тази работа? Обиск ли правиш?
— Не.
— Тогава защо си тук?
— Леля ти…
— О, божичко. Да не би да й се е случило нещо?
— Мъртва е. Убита.
— Боже мой.
— Съжалявам.
— Как е убита?
— Някой й е прерязал гърлото.
— Боже мой…
Стаята изведнъж утихна. От коридора се чу смях и хлопване на вратата. Момичето седеше с приведена глава и с поглед, втренчен в оставените на пода обувки. Гърдите й, притиснати от тесния сутиен, бяха обсипани с лунички. Ноктите на ръцете й бяха дълги и лакирани в кървавочервен цвят.
Карела се замисли как да се обръща по-нататък към нея. Преди малко тя беше Шана, едно момиче, което се пазареше за сексуалните услуги с непознати хора. Обаче името в тефтерчето на Хестър Мейтиесън беше Стефани Уелс и споменаването на убийството изведнъж пренесе и двамата от фантастичната слабо осветена стаичка към една стълбищна площадка, която не бе по-силно осветена, но затова пък бе прекалено реална.