Карела се чувстваше уморен, раздразнен и някак неуверен. Опита се все пак да се самоутеши с факти, защото знаеше, че в полицейската работа мистика няма. Имаше само престъпления и хора, които извършваха престъпления. Понякога тези хора бяха професионалисти, най-вече въоръжените грабители и някои убийци. Понякога бяха любители — по-голямата част от убийците, например. Понякога бяха просто смахнати — повечето пиромани, някои убийци и сексуални престъпници.
Хайде да се придържаме към фактите, моля.
Значи така, за три дни са убити трима слепци. Не им е откраднато нищо. Апартаментът на първите две жертви е претършуван и обърнат наопаки. Значи, убиецът е търсил нещо. Какво? Да не би да е било нещо, което Джими да е закопал? Нали под ноктите му бяха открили почва, не мръсотия, а именно почва? Значи, може и да е заровил нещо. Защо в такъв случай убиецът при обиска бе разбил и разкъсал мебелите и въобще разпердушинил целия апартамент? Защото не е знаел, че Джими е заровил това, което той е търсил. Добре тогава, открил ли е това, което Джими е заровил? Да, открил го е. Откъде знаеш? Знам го, защото не е разпердушинил по подобен начин апартамента на Хестър Мейтиесън. Но ако беше открил това, което е заровил Джими, не е било потребно да го търси другаде. Много умен извод. Даже блестящ! Защо тогава си е сторил труда да убие и Хестър Мейтиесън? Щом у нея не е имало нищо, което той да търси, защо я е убил?
Проблеми и пак проблеми. Винаги има проблеми при тези пусти убийства. Карела се бе обадил по телефона на Майер веднага след завръщането си от Форт Мърсър с надеждата да чуе, че е било открито нещо при разкопаването на задния двор на Харис или в самия апартамент. Дори бе обмислил предварително въпросите си по време на скучното и изнурително междуградско каране. Когато Майер вдигне слушалката, щеше да го запита: „Как е, изкопа ли нещо?“ Даже се подсмиваше, докато набираше познатия номер, но никой не отговори. Майер без съмнение все още бе на сватба, човек като Ъруин Разбойника не се жени всеки ден.
Спомените на Карела се върнаха към деня, когато Ъруин бе навършил пълнолетие. Това бе в същия ден, в който Котън Хоуз дойде на работа в 87-и участък. Спомни си за първата им среща в стаята на лейтенанта, когато Котън обясняваше, че е бил кръстен на пуританския проповедник Котън Мейдър7, и веднага след това бе добавил, че е могло и да бъде по-лошо, ако го бяха кръстили Инкрииз8. След това той го бе завел в стаята на детективите и го бе запознал с Майер, който се оплакваше, че заради убийство в магазин за алкохолни напитки може да изтърве рождения ден на Ъруин.
Дай все пак да се придържам към фактите…
Трима слепци са убити за три дни. Никой не може нищо да си спомни за някой, който да е имал причини да мрази Джими, Изабел или Хестър. Много мили хора. Много мили слепци. Само дето майката на Джими бе допускала, че може би е кроил някакво противозаконно деяние от рода на въоръжен грабеж с помощта на стар приятел от армията, нещо, което по правдоподобност Карела намираше за равностойно на откриването на диамантени мини на Марс. Кой обаче може да каже със сигурност, че не е било така? Истински умните майки са наблюдателни и могат да открият навреме раждащия се престъпник в малкото детенце, което доскоро са милвали и глезили. Нали Джими, в края на краищата, преди време бе участвал в улична банда, бандата на Ястребите? Наистина бе участвал. Разбира се, не само по това трябва да се съди за едно момче, което през живота си, общо взето, бе вървяло по правия път, в никакъв случай! Това момче, обаче, преди това при други обстоятелства сигурно беше пукнало нечии глави и ребра и въобще се бе държало така зле, както се бе държал убиецът, който по-късно бе разпердушинил апартамента му, търсейки в него нещо заровено.
Ако е било заровено в апартамента, било е нещо малко по размери, в апартаментите няма ливади и полета. Разбира се, в апартаментите има задни дворове и може би Джими беше заровил нещо именно там, ако въобще го бе правил. Информацията по този въпрос щеше да почака и щеше да се получи от едно телефонно обаждане на Майер довечера или утре сутринта. Утре беше неделя, до която оставаха тридесет минути, а колкото до понеделника, на Карела му се струваше, че ще настъпи след седмици или месеци.
Ето го симпатичния слепец Джими Харис, който според майка си е гласял нечестиво деяние с използването на пистолети. Ето я и милата му и невинна сляпа съпруга Изабел, която макар и да не бе стигнала дотам, че да закача червения фенер пред портата си, все пак си правеше кефа по градските мотели със своя работодател, лудо влюбен и готов да се ожени за нея. Двойка симпатични слепци, единият от които може би е замислял престъпление, а другият вече е вършил нещо престъпно, тъй като градът, в който работеше Карела смяташе изневярата за престъпление. За престъпление от група „Б“, наказуемо с не по-малко от три месеца затвор или глоба от петстотин долара.