— Я ми кажи нещо за Ястребите. Познаваш ли някого на име Лойд?
— Лойд чий?
— Не знам. Би трябвало да е бил председател на бандата преди дванадесет години.
— Партньорът ми сигурно знае нещо повече. Той основа тази служба. В този квартал има толкова много банди, че се наложи да създадем специална служба, ще повярваш ли? Двама души, които би трябвало да пазим хората да не ги пребият или оберат, а вместо това се занимаваме с тази пасмина от улични келеши. Я да погледнем картотеката, да видим какво имаме за Лойд. Не вярвам да пазим материалите отпреди дванадесет години, ама кой знае.
Оказа се, че ги пазят.
Който и да беше партньорът на Джоунси, бе свършил много хубава работа. Имаше индивидуални досиета за членовете не само на бандата на Ястребите, но и на всички други банди в квартала. Досието на Лойд Бакстър бе в раздела за водачите. Житейският му път бе типичен за човек с неговия пост. Двойкаджия и повтаряч в началните и средните класове, най-сетне разделил се с училището на законната шестнадесетгодишна възраст и прибран на топло шест месеца по-късно заради „кражба трета степен“, формулирана в Наказателния кодекс като „умишлено незаконно влизане или оставане в сграда с намерение да се извърши престъпно деяние в нея“. Сградата, както можеше да се очаква, бе училище. Лойд Бакстър бе разбил един прозорец и влязъл през него с намерението да краде пишещи машини. Имал късмет, че го подвели по друг параграф, по-лек от първоначалния — „умишлено незаконно влизане или оставане в сграда“, без да се уточнява намерението, по който наказанието беше само три месеца и двеста и петдесет долара глоба, т.е. горе-долу толкоз, колкото може да получи една проститутка. Осъдили го на три месеца, но условно, като непълнолетен. Четири месеца след това, веднага след изтичането на изпитателния срок, бил арестуван за побой. По това време вече имал сержантско звание в бандата, наречена Ястребите, и жертвата на побоя било едно момче на име Луис Саинс, председател на бандата Братя. На Лойд пак му се разминало с условна присъда, вероятно защото жертвата била гамен като него и съдията очевидно е решил, че ще е глупаво държавата да осигурява подслон и храна на разни типове, които, оставени на свобода, биха могли да се изтрепят помежду си. След този подвиг Лойд бил вече избран за председател на Ястребите и получил всички почести и награди, полагащи се на новия му сан.
Една от наградите за новоизбрания ръководител била едно момиче на име Роксана Дюма, име, подхождащо на стриптизьорка или на праправнучка на великия френски писател. Роксана не била нито едното, нито другото. Била петнадесетгодишно момиче, чиито родители дошли от прекрасния остров Ямайка и имали и английска, и френска кръв. Мило момиче, приятно и добро по природа, докато градът се вкопчи в него.
Голямо нещо е този град!
Роксана била на дванадесет години, когато родителите й напуснали Ямайка и се заселили в една част на града, обитавана изключително от законни и незаконни емигранти от карибските острови. Макар и в квартала да преобладавал ямайкският елемент, той бил кръстен от полицията Литъл Крус9 Бей, име, което по-късно било изкривено на Литъл Круз10 Бей, когато кварталът станал ловно поле на мераклиите за непълнолетни проститутки от островно потекло. Трудещите се с бели якички от този град нямаха расови предразсъдъци, когато ставаше дума да се освежат с малко „кафе с мляко“ в свободните си часове.
Роксана се разминала на косъм от посвещаването в най-древната професия, тъй като когато навършила тринадесет години, родителите й се преместили от Литъл Круз Бей в Дайамъндбек. Квартал, където всички бяха черни и черният цвят се смяташе за прекрасен, независимо откъде са ти корените. Когато станала четиринадесетгодишна, Роксана започнала да „ходи“ с едно шестнадесетгодишно момче, член на бандата на Ястребите. Била петнадесетгодишна, когато Лойд Бакстър нападнал председателя на Братята и сам станал председател на Ястребите. Лойд тогава бил седемнадесетгодишен, твърде ранна възраст за председател, доколкото имаше главатари на гангстерски шайки, които бяха над двадесетгодишни, женени и с деца.