След като влязоха, той затвори вратата и ги поведе през апартамента към спалнята, която гледаше към улицата. Стаята бе обзаведена просто: легло, гардероб, две лавици и няколко лампиона. Бакстър извади чиста бяла риза от едно чекмедже на гардероба и започна да я разкопчава.
— Та какви ви бяха въпросите?
— Познавате ли човек на име Джими Харис?
— Да. Ей, това наистина трябва да е било преди дванадесет години. Не съм го виждал, откакто го взеха войник.
— Спомнете си за Коледа преди дванадесет години — помоли Карела. — Това напомня ли ви нещо?
— Не. За какво трябва да ми напомня?
— За едно момиче на име Роксана Дюма.
— Сещам се — кимна Бакстър и облече ризата. — Та какво става с нея?
— Тя била ли е ваша приятелка?
— Да. Ама слушай бе, човек, това е стара история. Тя после се ожени, докато бях в пандиза. За един мъж на име Скуулхауз Харди.
— Кога я видяхте за последен път?
— Преди шест-седем години — отвърна Бакстър. Закопчаваше ризата и очевидно бързаше, защото от време на време спираше закопчаването и поглеждаше часовника си.
— Спомняте ли си какво се е случило в клуба на Ястребите преди дванадесет години?
— Не. Какво се е случило? — попита Бакстър и пъхна ризата в панталоните. Дръпна ципа на панталона, намести колана си, пъргаво се придвижи до гардероба и отвори горното чекмедже. След като пошари малко из него, откри чифт сини чорапи, малко по-тъмни от панталона му, седна на кревата и започна да ги обува.
— Спомняте ли си да сте танцувал с Роксана?
— Аз винаги съм танцувал с Роксана. Тя беше моето момиче. Нищо не разбирам — позапря Бакстър и ги погледна. Беше вече обул единия чорап и държеше другия в ръцете си. — Какво е станало, според тебе?
— Да си спомняте една плоча с барабани?
— Във всички плочи, които слушам, се чуват барабани.
— Вие сте танцувал с Роксана и в стаята е имало още пет момчета. Казал сте им да не ви зяпат и да се махат, да отидат на горния етаж.
Бакстър бе започнал да обува втория чорап. Спря това занимание и ги погледна, искрено озадачен.
— Тъй, и какво още?
— Не си ли спомняте?
— Не.
— Момчетата са казали, че са уморени. Имали са сражение с друга банда.
— Че ние през цялото време се биехме с други банди. Човече, не мога да разбера какво искаш да ми кажеш.
— Момчетата са ви сграбчили и са ви вързали на един стълб в средата на мазето.
— Момчетата са ме сграбчили? — Бакстър гръмко се разсмя. — За мен ли говорите? — изрече той през смях, стана от леглото и се запъти към гардероба. — Трябва цяла армия, за да ме сграбчи и да ме върже на стълб. Видиш ли ме какъв съм? Ей такъв съм откакто станах на четиринадесет години и никой не ме е сграбчвал освен шибаното ченге, което ме арестува, и то защото държеше пищов в другата си ръка. В клуба на Ястребите нямаше никой, който да се опита да сграбчи Лойд Бакстър. Нямаше никой, който да смее даже да си помисли за такова нещо. Щеше да има счупени ръце и крака и да се търкалят трупове по целия тротоар. — Бакстър, очевидно изумен от чутото, поклати глава и взе от пода чифт черни кожени обувки. — Откъде си се наслушал на такива глупости бе, човек? Кой ти е наговорил всичките тия идиотщини?
— Джими Харис.
— Джими Харис ти е казал, че някои юнаци от клуба са скочили да ме бият?
— Казал е това на доктора си.
— Защо е трябвало да му говори такива глупости?
— Значи според вас такова нещо не се е случвало?
— Да, точно това казвам — Бакстър изглеждаше обиден от самата идея, че някой е могъл да допусне такова нещо. Седна отново на леглото и започна да си връзва обувките.
Карела погледна Майер. Майер сви рамене.
— Имаме основания да смятаме, че Роксана преди дванадесет години е била изнасилена в това мазе — продължи Карела.
— Какво? — сепна се Бакстър и отново се разсмя. — Слушай бе, човек, ти ми разправяш бабини деветини. Точно бабини деветини.
— Значи не е била изнасилена? Това ли искате да кажете?
— Кой ще я изнасили, бе човек? Я ми кажи кой ще я изнасили. Ако ти знаеше, че Роксана е мое момиче, ти би ли я изнасилил? Ти би ли посмял даже да й намигнеш, я ми кажи? — Бакстър отново се изправи.
Детективите го гледаха, докато той отиваше да си търси вратовръзка. И двамата мислеха, че нямаше да си позволят даже да намигнат на Роксана. Бакстър си избра копринена връзка на сини и червени райета, повдигна яката на ризата, промуши оттам вратовръзката и започна да я връзва.
— Значи нищо подобно не се е случвало? — попита Карела.
— Няма такива работи, мой човек.
— Сигурен ли сте, че сте запомнил всичко?
— Сигурен съм.
— В такъв случай защо според вас Джими е разправял такива работи?