От такива мисли човек наистина може да има кошмари. Сигурно както си е вървял по улиците е очаквал всеки момент тежката ръка на Лойд да се стовари върху рамото му: „Здраво, Джими, здраво, готин, чух, че си оправял жена ми.“ Джими сигурно отдавна бе наизустил предварително защитната си реч. „Нямаше такова нещо, бе, Лойд. Излъгали са те бе, човек. Нищо не съм й направил. Другите пичове налетяха, а аз се опитах да ги спра.“ Всъщност той бе казал истината на майор Лемар, бе го запознал със защитната си реч. Сигурно бе решил, че най-сетне са го уличили и е време да се защити с приказката за изнасилването. „Те това се случи, докторе. Това беше. Другите да си плащат за кефа. Аз само гледах да помогна. Гледах да ги спра.“
Може и да е било така, помисли си Карела, и отново погледна часовника. Вече можеше да звъни в Сент Луиз. Помисли си как ли изглежда Сент Луис. Никога не бе ходил там. Опита се да си представи каубои, които прекарват говеда през улиците на града. Напъна се да си представи бабаити, които се наливат с лош алкохол по кръчмите и после танцуват с момичета с мрежести и червени жартиери.
— Тук армейската служба за личния състав — изрече женски глас.
— Обажда се детектив Карела от 87-и полицейски участък в Изола. Получих едни сведения от капитан МакКормик от Форт Джеферсън…
— Да, господин Карела?
— …обаче не са ми достатъчни. Трябва ми още информация.
— Почакайте малко, господине. Ще ви свържа с господин О’Нил.
— Благодаря.
— Тук О’Нил — рече мъжки глас.
— Господин О’Нил, обажда се детектив Карела от 87-и участък в Изола. Получих пакет от капитан МакКормик от Форт Джеферсън, но ми трябва още информация.
— Каква информация.
— Разследвам убийството на човек на име Джеймс Харис. Преди десет години е служил в армията, в рота „Д“ на втори батальон…
— Чакай да си запиша. Рота „Д“, втори батальон…
— 27-и пехотен полк, втора бригада на 25-а пехотна дивизия. Липсва ми номерът на взвода. Знам само, че е бил в Огнева група „Алфа“ на второ отделение.
— Звание?
— Редник.
— Личен номер?
— Само за момент — Карела надникна в документацията. Откри номера и прочете бавно осемте цифри. Не искаше да допуска никаква грешка, тъй като знаеше, че О’Нил ще ги вкара в някакъв компютър.
— Уволнен или загинал?
— И двете — отвърна Карела.
— Как така?
— Бил е уволнен преди десет години и загина в четвъртък вечерта.
— Сега разбирам… Имах предвид друго: тук държим документация за уволнените и за загиналите в бойни действия. Ако ви трябват документите на пенсионирани свръхсрочнослужещи, ще трябва да се обърнете към военното министерство. Но този човек, казвате, е бил уволнен?
— Да.
— Почетно уволнение?
— Да. И с пенсия за пълна инвалидност.
— Значи е бил ранен?
— Да.
— Кога?
— На четиринадесети декември, точно преди десет години.
— Добре. Какво точно искате да узнаете?
— Имената на другите войници от огневата група.
— Към датата, която току-що ми казахте?
— Да.
— Може би е възможно — рече О’Нил. — Зависи кой е попълнил рапорта за битката.
— Обикновено кой попълва тези рапорти?
— КО. А понякога…
— Какво ще рече „КО“? Командир ли?
— Да. Командващият офицер. А може и да е заместник-командирът. Обикновено взводът се командва от младши лейтенант, който има за заместник старши подофицер, с чин Е-7. Ако и двамата не са присъствали, рапортът може да се попълни и от отдельонния командир, или даже от командира на огневата група, с чин Е-5. Нали ме разбирате?
— Не съвсем — отговори Карела. — По мое време най-малката единица беше отделението.
— Тя и сега си е най-малката, но е разделена на две огневи групи, „Алфа“ и „Браво“. Във всяка група имаш по пет души, като и двете групи се командват от един Е-6, или общо отделението прави единадесет души. Във всяка група има двама автоматчици, които са с чин Спец-4 или Е-3, по двама стрелци с винтовки с чин Е-3, по един гранатометчик, който обикновено е Е-4, и всичките ги ръководи един Е-5.