— Хич не ми става ясно какво означават всички тези номера: Спец-4, Е-3.
— Това за звания. Е-3 е редник. Спец-4 ще рече специалист четвърти клас или ефрейтор. Е-5 има три нашивки и така нататък.
— Ъхъ — рече Карела.
— Та искам да ви кажа, че в рапорта може би са изброени хората, които са били в огневата група на Харис.
— А това дали ще го има в личното му дело?
— Да.
— Е, личното му дело е пред мен, а в рапорта не са споменати никакви други имена.
— Кой е попълнил рапорта?
— Само за момент. Някакъв мъж на име лейтенант Джон Франсис Таталия.
— Това ще да е бил взводният му командир. Какво държите пред вас? Формуляр образец 201 ли?
— Да.
— И в него не са дадени имената на другите войници от огневата група, така ли?
— Не са дадени.
— А има ли в делото му това, което наричаме Специална заповед?
— Какво е това?
— Това е заповед, с която се зачислява даден войник в дадено конкретно отделение, и там понякога се дават имената на другите войници заедно със званията и военните номера.
— Не видях такъв документ.
— Тогава… Май ще трябва да проверя в документацията. Това може да отнеме известно време. Бихте ли ми дал служебния си телефон, ако обичате?
— Фредерик 7–8024.
— Това е в Изола, така ли?
— Да, а кодът ни е…
— Кода го имаме. Кажете отново името си, ако обичате.
— Детектив втора степен Стифън Луис Карела.
— И работите в местната полиция, ли?
— Да.
— Аз ще ви потърся — обеща О’Нил и затвори телефона.
Потърси го едва към единадесет сутринта. Карела се бе отбил до канцеларията за чаша кафе и тъкмо се връщаше към бюрото си, когато телефонът иззвъня.
— Тук Карела от 87-и участък.
— Обажда се Хари О’Нил от Сент Луис. Извинявам се за закъснението, обаче едва преди няколко минути успях да взема данните от компютъра. Пред мен е ростерът на ротата. Цял ферман е, и в него са дадени имената на хората по взводове, по звания и по азбучен ред. Джеймс Харис е от трети взвод. Хората там са си гледали добре документацията. Мога да ви продиктувам имената още сега.
— Чудесно. Продиктувайте ми ги, моля.
— Готов ли сте с молива и хартията?
— Готов съм.
— Руди Танер. Редник. Автоматчик. Т-А-Н-Е-Р.
— Записах го.
— Карлс Фирсън. Е-4. Гранатометчик.
— Как се пише „Карл“. Със „С“?
— Не, с „К“.
— Бихте ли повторили фамилното му име по букви, ако обичате?
— Ф-И-Р-С-Ъ-Н.
— Дайте следващия.
— Джеймс Харис и Ръсел Пул. Редници. „Ръсел“ се пише с двойно „с“ и двойно „л“. „Пул“ — с „е“ накрая.
— Записах.
— Командирът на групата е сержант на име Робърт Хоупуъл. Пише се както звучи.
— Готово.
— Искате ли имената на командира и заместник-командира на взвода?
— Стига да ги имате под ръка.
— Командирът е лейтенант Роджър Блейк. Убит по време на акция. Следващото име е трудно и ще ви го издиктувам по букви. Сержант Джон Таталия. Т-А-Т-А-Л-И-Я.
— Сигурен ли сте?
— За кое?
— За званието на Таталия. Не е ли той лейтенантът, подписал рапорта? Само за секунда. Ето го. Лейтенант Джон Франсис Таталия.
— На моя документ го имам записан като сержант.
— На кой документ?
— На утринната сводка на взвода.
— Има ли някаква дата на нея?
— Има. Трети декември.
— А рапортът е с дата петнадесети декември.
— Значи, един от двата документа е с невярно съдържание — каза О’Нил. — Освен ако междувременно Таталия не е бил повишен в звание.
— А това вероятно ли е?
— Възможно е.
— Може ли да получа адресите на тези хора?
— Чаках да ги поискате.
Последваха и адресите:
Джон Франсис Таталия Форт Ли
Питърсбърг, щат Виржиния.
Руди Танер
ул. „Маратън Драйв“ номер 1147 Лос Анджелиз, щат Калифорния
Карл Фирсън.
ул. „Бартън“ номер 324
Лос Анджелиз, щат Калифорния
Робърт Хоупуъл
ул. „Олеандър кресънт“ номер 163 Сарасота, щат Флорида.
Ръсел Пул, последният човек от списъка, бе единственият боец от група „Алфа“, който живееше в града. Или поне бе живял в него след уволнението си от армията. Квартал „Маджеста“ на булевард „Л“ номер 3167. Няколко телефонни разговора потвърдиха, че Робърт Хоупуъл и Ръсъел Пул и досега живеят на посочените адреси. В телефонния указател на Лос Анджелис не можаха да се открият номерата на Руди Танер и Карл Фирсън. Карела реши, че са се преместили на други адреси. Нямаше начин да ги открие, освен ако не си бяха имали неприятности със закона след уволнението от армията. Карела за всеки случай позвъни в полицейското управление на Лос Анджелиз с молба да проверят дали нямат полицейски досиета. Сержант-детективът с когото разговаря — в Лос Анджелиз полицейските звания напомняха армейските — обеща на Карела да му се обади до края на деня.