— Значи, не сте познавал особено добре бойците от група „Алфа“?
— Поотделно не ги познавах.
— Независимо от това, че операцията бе започнала в началото на месеца?
— Знаех имената им. Познавах ги по лице. Това, което искам да ви кажа, е, че нямах много лични контакти с тях. Аз бях офицер, а те, а те…
— Нали офицерското звание го бяхте получил току-що?
— Вярно е — каза Таталия и се усмихна. — Обаче между старши сержантите и подчинените им също няма особено топли чувства. Аз имах звание Е-7 преди да убият лейтенант Блейк.
— Той как загина? — попита Майер.
— От минохвъргачен огън.
— И това кога стана?
— Някъде в началото на месеца. Два или три дена след десанта, не съм съвсем сигурен за датата.
— Да знаете дали Харис е поддържал контакти с някой от войниците след уволнението си?
— Нямам представа.
— А вие поддържате ли контакти с тях?
— С кои? С хората от групата „Браво“?
— Да.
— Не. Кореспондирам си редовно с човека, който тогава бе командир на първи взвод на рота „Д“, и само с него. Той е офицер от кариерата, като мен. Точно сега е в Германия. Замина там скоро след другарската среща.
— За каква среща става дума, господин майор?
— През август хората от бившата рота „Д“ проведоха другарска среща по повод десетата годишнина от завръщането от фронта.
— Къде се проведе тя?
— Във Форт Монмът. Това е в Ню Джърси.
— Вие участвахте ли в срещата?
— Не.
— А вашият приятел?
— Той да. Съобщи ми го в едно писмо. Всъщност съжалявах, че я пропуснах.
— Добре — кимна Карела и погледна към Майер. — Ти да имаш някакви въпроси?
— Нямам — отвърна Майер.
— Благодаря ви за разговора, господин майор — Карела стана и протегна ръка.
— Съжалявам, че не можах да бъда от особена полза — отвърна Таталия.
Когато се завърна в участъка, рапортът на Котън Хоуз бе вече на бюрото на Карела. Майер отиде в канцеларията за кафе. Според стенния часовник бе три часа и тридесет и седем минути. Сенките бяха започнали да се удължават. Карела запали лампата на бюрото си и взе рапорта. На него с кламер бе защипана бележка, написана на ръка.
„Стив,
Ето ти рапорта за телефонното интервю с Хоупуъл. Боя се, че няма да ти е от особена полза, но какво да се прави. Позвъних на номера в Маджеста, който ми даде, свързах се с майката на Ръсел Пул и после му позвъних на работа. Той се прибира у дома в три и се договорихме да го видя по това време. Ако закъснея, ще ти се обадя от къщи.
Карела освободи доклада от бележката, смачка я и я хвърли в кошчето. Хоуз пишеше добре на машина и рапортът му имаше угледен вид.
| Участък | Участъков номер на рапорта | Номер по архива на детективската служба | Страница |
|---|---|---|---|
| 87-и | 87–1029 | РЛ-3671 | 1 |
| Фамилно име | Собствено име | Улица, N | Град | Щат | Дата |
|---|---|---|---|---|---|
| ХОУПУЪЛ | РОБЪРТ | Олеандър, 163 | Сарасота | Флорида | 19.11 |
ТЕЛЕФОННО ИНТЕРВЮ: Потърсих Хоупуъл на домашния му номер и жена му Мери-Луиз ми даде служебния. Хоупуъл работи в магазин за градински мебели, намиращ се в Търговския център Саутгейт, разположен на шосе номер 41, Сарасота. Каза, че е живял в Сарасота през целия си живот. Оженил се, когато го взели войник. Не си е сменял адреса. Спомни си за Джеймс Харис и за акцията, при която Харис е ослепял. Описа я като засада с форма на буквата „Г“. Група „Алфа“ е била изненадана и после спасена от група „Браво“. Харис е бил ранен от осколочна граната, санитарите са го закарали до лазарета и оттам е бил евакуиран с хеликоптер в болницата. СЛЕД ТОВА ХОУПУЪЛ ПОВЕЧЕ НЕ Е ВИЖДАЛ ХАРИС. Самият Хоупуъл е имал звание Е-5. Командир тогава им е бил лейтенант Джон Таталия. ОТКАКТО СЕ Е УВОЛНИЛ ОТ АРМИЯТА, ХОУПУЪЛ НЕ СЕ Е ВИЖДАЛ С НИКОГО ОТ ГРУПАТА. По-късно и самият той е бил ранен през март следващата година. Съжалява, че не е присъствал на другарската среща на рота „Д“, но не е могъл да си позволи да заплати пътните до Форт Монмът, щата Ню Джърси. Поводът е бил десетата годишнина от завръщането от фронта. От писмо на друг боец от група „Алфа“, Карл Фирсън, понастоящем живеещ в Амстердам, Холандия, разбрал, че срещата преминала много успешно. Когато го запитах дали знае Харис да е присъствал, отговори, че не знае. Изрази съжаление, когато му казах, че Харис е убит.
| Съставил рапорта | Подпис на началника на участъка: |
|---|---|
| Детектив трета степен Котън Хоуз, полицейска значка номер 31-784-32, 87-и участък |