Маджеста, разбира се, бе получила името си във времената, когато Америка е била британска собственост, бяха я кръстили на името на Негово величество Крал Джордж. В онези дни много неща са били кръстени на крал Джордж, та даже и град Джорджтаун. В онези дни, когато британците са танцували кадрил и даже простите войници са се държали като благородници, Маджеста е била хълмиста и елегантна. „О, да, Маджеста — казваха британците. — Много елегантно място.“ Маджеста и до ден-днешен си беше хълмиста, но вече не беше елегантна. Всъщност беше един много опърпан квартал.
Някои хора в Маджеста живееха на края на дългия полуостров, навлизащ доста навътре в Атлантика, уж в рамките на града, но всъщност далеч от него и от подлудяващите тълпи. Според тези хора Джордж Вашингтон и първият конгрес се бяха заблудили. Според тези хора в Маджеста щеше да се живее много по-добре, ако си беше останала британска колония.
Обичаха да дават за пример съседния Сендс Спит, който и до днес много прилича на британска колония. Хората в Сендс Спит пиеха чай през лятото и говореха носово през цялата година. Повечето хора в Сендс Спит бяха ужасяващо богати. Някои от тях бяха само страшно богати. Повечето хора в Маджеста бяха страшно бедни. Някои от тях бяха ужасяващо бедни. Ръсел Пул бе от тези бедняци, на които от сиромашия им се такова мамата.
Той живееше с майка си в къща като тези, които в Англия могат да се открият на Виктория Стрийт или Гладстоун Роуд — крушката не пада далеч от корена. Ръсел Пул беше черен. Никога не беше ходил в Англия, но често мечтаеше да я посети. Не знаеше, че и Англия си имаше проблеми с хората с по-тъмна кожа — крушката не пада далеч от корена. Пул само знаеше, че е беден и живее в бордей.
Котън Хоуз никак не му хареса. Видя му се мръсно гадно ченге от тези, които са си таковали мамата. Затова каза на майка си да отиде в другата стая.
И Хоуз не хареса много Ръсел Пул.
Всъщност двамата мъже много си приличаха, само дето единият беше бял, а другият — черен. Може би други различия нямаше. Пул бе висок и тежък колкото Хоуз — около метър и осемдесет и пет и деветдесетина килограма. И двамата мъже бяха с широки плещи и тесни ханшове. Пул нямаше червената коса на Хоуз, но колко ли хора я имаха?
Пул затвори вратата на стаята, в която майка му току-що бе влязла, и се обърна към Котън.
— Казвай за какво си дошъл.
— Казах ви по телефона — отвърна Хоуз. — Джеймс Харис беше убит.
— И какво от това?
— Нали по време на войната сте били в едно и също отделение?
— Да. И пак повтарям — какво от това?
— Кога го видяхте за последен път?
— През август.
— През август тази година?
— Да.
— Къде?
— На срещата на ротата в Ню Джърси.
— За какво разговаряхте?
— Какво искаш да кажеш?
— Той спомена ли да е имал някакви планове?
— Планове за какво?
— Планове, свързани с група „Алфа“.
— Какви планове?
— Вие ми кажете — рече Хоуз.
— Не разбирам за какво ми говориш.
— Той спомена ли да му трябва нещо за помощта на група „Алфа“?
— Не.
— За някакъв бизнес или за нещо от този род?
— Нали ти казах. Не.
— От групата „Алфа“ кой друг присъства на срещата?
— Бяхме четирима.
— Кои?
— Аз и Джими. И Карл Фирсън, който бе на път за Амстердам. И Руди Танер, който дойде със самолет от Калифорния.
— Знаете ли как може да се свържем с тези хора?
— Имам адреса на Танер. Фирсън каза да му пишем до бюрото на „Америкън Експрес“ в Амстердам.
— Значи си разменихте адресите?
— Да, всички си разменихме адресите.
— И Джими ли?
— И Джими.
— Вие дадохте ли му вашия адрес?
— Всичките си дадохме адресите един на друг.
— Джими писа ли ви?
— Не.
— А дали е писал на някой от другите?
— Откъде мога да знам?
— Лейтенант Таталия бе ли на срещата?
— Не. Това ни изненада, защото той служеше във Форт Ли във Виржиния, а това не е кой знае колко далеч от Ню Джърси. Танер дойде чак от Калифорния.
— А вие откъде знаете къде служи?
— Таталия ли? На срещата беше дошъл един капитан, който по-рано командваше първи взвод. Та някои от момчетата го заговориха и той разказа, че сега Таталия е майор и служи във Форт Ли.
— На кого го разказа?
— Не мога да се сетя на кого точно. Там бяхме Джими и аз и още един мъж от взвода, но не беше от група „Алфа“.
— Кой би могъл да е?
— Беше един мъж от група „Браво“. От тях май не бяха останали много. Двама души ги убиха в същия ден, в който раниха Джими, а още един го очистиха веднага след Коледа.