— Разбирам — рече Карела. — А „Алфа“ през какво премина?
— А, една група преминава заедно през много неща, нали ме разбирате? — гласът на Кортес се сниши. — И през баровете, и през бардаците, нали ме разбирате?
— Исках да знам през какви битки са преминали.
— Ами и те прочистваха села, както и ние. А по време на „Ала Моана“ — това беше голяма операция — бяха заедно с лейтенанта, когато го убиха.
— За лейтенант Блейк ли става дума?
— Да, за лейтенант Блейк. Взводния командир.
— Значи те са били с него, а хората от „Браво“ ги е нямало, така ли?
— Ами, ние вече се изкачвахме по хълма. По радиото ни бяха съобщили, че са открили половин дузина бункери и няколко тунела на хълма. И отидохме да се присъединим към тях.
— Кой отиде, групата „Браво“ ли?
— Да, а „Алфа“ почиваше.
— Почиваше — повтори Карела.
— Да. Цял месец беше имало големи боеве. А „Алфа“ беше долу, в подножието на хълма, където лейтенантът беше организирал команден пункт до една бамбукова горичка.
— Команден пункт — повтори Карела.
— Да. То не беше точно пункт, в смисъл, че нямаше землянки или палатки или нещо от този род. Командният пункт е мястото, където се установява командирът. Мястото, откъдето командва, нали ме разбирате?
— Ъхъ — рече Карела. — Значи, лейтенантът е бил там, когато са го убили. Заедно с група „Алфа“.
— Да. Всъщност, не, не съвсем. Ето какво се беше случило: група „Алфа“ е била долу заедно със сержанта…
— Таталия?
— Да, Джони Таталия. Група „Браво“ се катереше нагоре по хълма, където се беше окопал врагът. А лейтенантът слезе долу да види къде на майната си е „Алфа“. За да ги докара като подкрепление, нали разбирате?
— Да.
— И тогава започна обстрелът с миномети. Ония копелета бяха настроили мерниците за бамбуковата горичка и започнаха да таковат майката на всичко, което беше там.
— И тогава ли беше убит лейтенантът?
— Да, от мина. Трябва да го е ударило някое парче. Страшна работа. „Алфа“ се прикриваше по време на обстрела и затова не можа да стигне до лейтенанта навреме.
— Какво искате да кажете?
— Ами, в тая война трябваше да си прибираш убитите и ранените, защото, ако не ги прибереш, ония ги прибираха и ги нарязваха на парчета, за врага ми е думата. Нали разбирате?
— Това ли се случи на лейтенант Блейк?
— Аха, трябва да са го ударили, когато е слизал от хълма. От „Алфа“ после ни казаха, че заради обстрела не са могли да го спасят. Могли само да гледат как ония го завличат в джунглата. После го намерили в една яма нарязан на парчета. Ония копелета така правеха: нарежат тялото на парчета и го хвърлят в някоя яма.
— Разбирам — вметна Карела.
— Нарязваха ги с шикове.
— Да, да…
— Та това ви казвам, като минеш заедно с някого през подобни ужасии, естествено ти става близък. И си най-близък с момчетата от твоята бойна група. Нали ме разбирате?
— Разбирам, разбирам. Това е станало на трети декември. Така ли е?
— Не знам, не мога да ви кажа. Ние не бяхте там, нали ме разбирате. Бяхме се отправили към онези бункери. Човек по време на бой помни тези неща, които са се случили с него. Та не мога да ви кажа дали са го убили на трети или на четвърти или въобще кога. За мен това беше един обикновен ден, в който не ми се случи нищо. В този ден не бях в никаква опасност. Минометният огън не стигна до нас. Чухме само шума. Вие наблюдавали ли сте минометна атака? Вдига се голям шум и се чува отдалеч.
— Господин Кортес, по време на тази среща в Ню Джърси Джими да е споделял с вас някакъв свой план?
— План ли? Не. Говорихме си за живота в чужбина. Вие какъв план имате предвид?
— План за правене на пари.
— Де да беше го споделил — каза Кортес и се засмя. — Малко пари добре ще ми дойдат сега.
— А да знаете да е споделял някакъв план с някой от другите участници в срещата?
— Не. Ако беше имало такова лещо, щях и аз да знам. Да ви кажа правата, никой от нас не е забогатял, нали разбирате? Тази война се оказа много лош бизнес за нас, ветераните. Ако Джими беше имал някакъв план да прави пари, всичките щяхме да се включим в него, така да знаете. Е, разбира се, стига да не ни струваше нищо — Кортес се засмя.
— Значи не знаете нищо за подобен план?
— Не.
— А Джими даде ли ви адреса си?
— Да.
— След срещата писал ли ви е?
— Не.
— А да ви се е обаждал по телефона и въобще да се е опитвал по някакъв друг начин да установи контакт с вас?
— Не.
— Добре — каза Карела и въздъхна. — Много ви благодаря, господин Кортес.
— Желая ви успех — отвърна Кортес и затвори телефона.