— Съвсем ясно сте го написали — каза Карела.
— В пълно съответствие със закона е — отвърна Престън. Стоките, рекламирани в брошурата, бяха много и разнообразни.
Имаше вибратор на батерии с дръжка от слонова кост или орех — по избор. Имаше друго помагало, изработено от стара китайска рецепта, но с дистанционно управление. Имаше цяла серия любовни мехлеми, описани като тоници, влагалищни дразнители, подсладители на пениса и прочие, както и еротични химикали с по-екзотични названия: „Прах за френска любов“, „Капсули за ерекция“, „Змийска отрова“ и „Любов в джунглите“. Имаше и кукла в човешки ръст, с „гърди и влагалище“, като във вариант блондинка без бельо се продаваше за 32,50 долара, а във вариант блондинка с бельо — за 37,50 долара. Брюнетките излизаха малко по-евтино, а червенокоси отсъстваха. Имаше и вибриращ пенис — „в помощ на брака“ — и още един, два пъти по-голям. Имаше и някаква вещ, наречена „портативна приятелка“, с гарантирана дълготрайност и окосмена, наподобяваща влагалище. Заедно с луксозната опаковка струваше само 17,25 долара. Имаше и вещ с названието „Самозасмукващо влагалище“, рекламирана като „брачно пособие за мъже“ и с гаранция, че може да се задейства от гнездото на запалката на лека кола.
Рекламите се точеха страница след страница, на които се виждаха протезни удължители, най-различни електроуреди, карти за игра, изобразяващи полови актове между мъже и жени и жени и жени, осемпистови аудиокасети с „истински секс“, гумена изтривалка за баня, състояща се от безброй женски гърди, ръчен часовник, на чийто циферблат вместо цифри имаше хора в различни пози, специализиран речник с богати цветни илюстрации, и — последно по важност, но не и по значение — червило във формата на мъжки полов орган, описано като „изящен подарък за всяка изискана дама“.
Карела остави брошурата.
— Значи, Изабел е получавала от вас заплата, за да разпространява точно такива неща?
— Щом не можеше да ги вижда, с нищо не можеше да се накърнят чувствата й — отвърна Престън.
Карела изведнъж усети, че може цяла вечност да разчиства пътя си в джунглите на този град и пак да не стигне до място, огряно от слънцето. Стрелна Престън с поглед и започна да се рови в чекмеджето на Изабел. Не откри никакъв дневник, не откри никакъв бележник, не откри нищичко, дявол да го вземе. След като излезе от стаята, се отби в мъжката тоалетна и си изми ръцете.
Беше настъпило време за обяснения. Дванадесет часа и десет минути по обед във вторник, преди Деня на благодарността. Седяха в кабинета на лейтенант Бърнс, пиеха кафе, направено в канцеларията, и ядяха сандвичи, поръчани от Хоуз половин час преди това. Бяха четирима души — Карела, Майер, Хоуз и лейтенантът.
Бърнс беше набит човек, облечен с дрехи, които изглеждаше да го стягат. Косата му имаше цвета на градския сняг, т.е. сив, а очите му се синееха. Мъжете от 87-и участък се обръщаха към него с „Пит“ или „шефе“. Той бе шефът тук, той бе човекът, който командваше шестнадесетте детективи от участъка. Теоретично те бяха подчинени на началника на участъка, капитан Джон Маршал Фрик, който обаче бе дал на Бърнс пълна свобода да се занимава с детективите.
Бързо се бе запознал с рапортите на Карела, Майер и Хоуз и сега искаше да разбере какво по дяволите става. От многото престъпления, които се вършеха в този град, четири го дразнеха най-много. На първо място идваше убийството. На второ, макар и да се случваше сравнително рядко, умишленият палеж. След това идваше изнасилването. Накрая — продажбата на наркотици. Според Бърнс прерязването на гърлата на слепи хора можеше да се приравни към удушаване на младенци в люлките им. Никак не бе доволен от направеното от детективите по този случай. Още по-точно, бе съвсем недоволен. Детективите усещаха това, отчитаха и непредсказуемостта на неговите реакции и заради това стъпваха тихо, като крадци в чужд апартамент.
— Та кажи сега, защо си губиш времето с тия военни?
— Ами Пит — започна Карела, — човекът е имал кошмари…
— И аз имам кошмари. И какво от това?
— И се е свързал със стар приятел от армията, с който е кроил нещо.
— Така е според майка му — отвърна Бърнс.
— Има вид на надежден свидетел.
— На какво е свидетел? Нали не е виждала това писмо, което той уж е изпратил?
Той обаче й е казал, че е изпратил такова писмо.
— Казал й е, че изпратил писмо до свой армейски приятел?
— Казал й. Даже й споменал и името на човека.