— Обаче тя не може да си го спомни.
— Точно така.
— Е, тогава каква е файдата от нея? — попита Бърнс, взе чашата си, отпи от нея и веднага я постави на бюрото. Проклетото кафе бе студено. — Могъл е да изпрати писмо до всеки от група „Алфа“. Нали ми каза, че имал адресите на всичките?
— Точно тъй. Взел ги е по време на другарската среща.
— Добре де, каква връзка може да има това писмо с неговото убийство? Пак ще те питам — защо си губиш времето с военните?
— Ами заради кошмарите — отвърна Карела и сви рамене.
— Той мисли — намеси се Майер, — че…
— Той ням ли е? — сряза го Бърнс.
— Какво?
— Детектив Карела ням ли е?
— Не, господине, обаче…
— Обаче нека той самият да ми каже какво мисли.
— Не знам какво да мисля — рече Карела. — Обаче ме смущава фактът, че Джими Харис си спомня за едно изнасилване, каквото всъщност не е имало.
— Ако вярваш на момичето.
— Вярвам на това момиче — каза Карела.
— И аз — добави Майер.
— Какво общо може да има това с убийствата? — настоя Бърнс. — Човекът е бил заклан, и жена му е била заклана, и още една жена е била заклана.
— Не мисля, че има връзка между всичките убийства — каза Карела. — Според мен има връзка между първите две, но не мога да видя връзка…
— Искаш да кажеш, че ей така, наслуки, си е подбрал друга жертва, това ли искаш да кажеш?
— Не съвсем наслуки. Е, могъл е да си избере всекиго, в този смисъл е било наслуки. Жертвата обаче е трябвало да бъде сляпа. В този смисъл изборът на друг слепец е бил умишлен.
Хоуз дотогава бе мълчал. Сега проговори, съвсем тихичко, защото бе в периферията на този случай и не му се искаше да предизвиква трусове в момента, когато лейтенантът сам ги предизвикваше. — Пит, може би става дума за димна завеса.
— Никой не е толкова тъп — отвърна Бърнс.
— За да утрепеш някого, не ти трябва много акъл — рече Майер.
— Не ти трябва, обаче трябва да си тъп, за да си прикриваш следите с нови убийства.
— Хайде да видим още веднъж с какво разполагаме — предложи Карела.
— Добре, казвай.
— Джими е изпратил писмо до стар приятел от армията във връзка с някакъв план за бързо забогатяване.
— Продължавай.
— Майка му мисли, че Джими може да е кроил нещо противозаконно.
— Какво например?
— Става дума само за нейни предположения, но тя е допускала, че той се е нуждаел от човек, боравещ с огнестрелно оръжие. Да вземем и факта, че е изпратил писмото след срещата в август.
— Защо след срещата?
— Защото преди срещата не е знаел адресите.
— Ами тогава защо просто не е разговарял с човека?
— Какво имате предвид?
— Имам предвид, че по време на самата среща е могъл да каже на приятеля си: „Слушай, решил съм да обера един бар. Ще се включиш ли?“
— Може идеята да му е дошла след срещата — допусна Майер.
— Изпратил е писмото някъде през септември — добави Хоуз.
— И да предположим, че човекът се е съгласил. Писал е на Джими, или му се е обадил по телефона и му е казал „Окей, пиши ме и мене, хайде да оберем една банка.“
— Добре, да допуснем това — каза Бърнс.
— Добре, тогава обират банката, или бара, или бензиностанцията…
— Карай.
— И Джими прибира плячката в апартамента си.
— В саксията на перваза — допълни Майер.
— И не казва на партньора си къде я е скрил — добави Хоуз.
— И тогава партньорът започва да дебне Джими, проследява го в четвъртък вечер и се опитва да го накара да проговори, обаче Джими не ще.
И тогава партньорът му прерязва гърлото и отива в апартамента, защото мисли, че парите са там.
— Обръща апартамента наопаки.
— Открива парите.
— Убива Изабел.
— А на следващата вечер убива Хестър Мейтиесън.
— За да мислят хората, че из града върлува някой луд, който избива слепците.
— Как ти се вижда тази версия, Пит? — попита Карела.
— Мирише ми. Хич не ме убеждава — отговори Бърнс.
Полицейският психолог се наричаше Манфред Лайдър. Първоначално задачата му бе да помага на полицаите, чиито проблеми не можеха да се решат с помощта на брачните помагала, продавани от „Престиж новелти“ по пощата. От време на време обаче при него се отбиваше някой полицай, за да го консултира за поведението на престъпниците. Той и по-рано бе разговарял с детективи като Карела. Намираше човека за искрен, но ограничен. Даже и най-съобразителните ченгета, занимаващи се с оперативна работа, имаха съвсем периферни познания за сложността на психиатричната техника. Този пък сега искаше да му се тълкуват сънища. Откъде да започне? От елементарното излагане на Фройд?
— Какво точно искаш да знаеш? — попита го.
Седяха в кабинета на Лайдър на четиридесетия етаж на сградата на Централното полицейско управление. От прозореца се виждаха двете реки, които опасваха града. Денят беше ясен и се виждаше дори съседният щат.