6. На основата на горепосочената информация имам основание да вярвам, че възможна следа от кучешко ухапване върху тялото на Джон Франсис Таталия ще представлява веществено доказателство при повдигането на обвинение за опит за нападение и по всяка вероятност и при повдигането на обвинение за убийство.
Следователно моля любезно уважаемия съд да издаде заповед по приложения образец, в който да ми разреши да извърша обиск на личността на майор Джон Франсис Таталия с цел да проверя дали по тялото му има следа от ухапване на куче.
Потвърждавам, че не съм отправял такава молба към нито един друг съд или съдия.
| ИМЕ | НОМЕР НА ЗНАЧКАТА | ЗВАНИЕ | УЧАСТЪК |
|---|---|---|---|
| Стифън Луис Карела | 764–5632 | Дет.втора ст. | 87-и |
Оказа се, че съдията, към когото Карела се обърна с тази молба, бе същият, от когото бе поискал разрешение да отвори банковия сейф на Харис. Съдията внимателно прочете молбата и след това подписа готовия текст на заповедта.
Часовият на портала не искаше да пусне Карела.
Карела му показа заповедта, но часовият заяви, че ще трябва да разговаря с дежурния офицер. Набра някакъв номер и докладва, че е дошъл някакъв детектив със съдебна заповед. След това подаде слушалката на Карела:
— Полковникът иска да говори с вас.
— Здравейте — каза Карела.
— Здравейте, тук е полковник Хъмфрис. Какъв е проблемът?
— Няма проблем, господин полковник. Нося със себе си съдебна заповед, а вашият човек на портала не иска да ме пусне.
— Каква е тази съдебна заповед?
— За обиск на личността на майор Джон Франсис Таталия.
— Какво ще търсите?
— Следа от кучешко ухапване, господин полковник.
— Защо?
— Заподозрян е в убийство.
— Свържете ме с часовия — помоли полковникът и Карела подаде слушалката на войника.
— Да, господин полковник. Тъй вярно, господин полковник. Тъй вярно.
След това войникът се обърна към Карела:
— Третото здание отдясно. Там, където пише „Военна полиция“.
— Благодаря — рече Карела и влезе с колата през портала. Паркира я на посипаната с чакъл площадка срещу една сграда от червени тухли. След това влезе в нея и видя ефрейтор, седнал зад едно бюро. Поиска да го свържат с полковник Хъмфрис и ефрейторът попита за кого да докладва. Карела каза името си.
Полковник Хъмфрис бе мъж на около петдесет години, висок, строен, с бронзов тен, силна ръка и глас, който издаваше употребата на уиски. Той обясни на Карела, че току-що е разговарял с командира на частта, който разрешава обиска при положение, че бъде извършен в присъствието на военен юрист и военен лекар.
Карела показа пълно разбиране. Армията защитаваше правата на един от своите хора.
И петимата се събраха в лазарета: подполковник-юрист, военен лекар със звание майор, полковник Хъмфрис, най-старшия офицер в поделението, Карела, почувствал се малко потиснат от изобилието на униформи и пагони, и майор Джон Франсис Таталия, който прочете заповедта, сви рамене и каза:
— Не разбирам.
— Тази заповед му дава право да направи проверка дали по тялото ви има следа от ухапването на куче — поясни юристът. — Генерал Килбърг разреши проверката.
— Бихте ли се съблякъл? — каза Карела.
— Това е смехотворно — изрече сопнато Таталия, но започна да се съблича. По ръцете му нямаше никакви следи, но на левия му крак, непосредствено над коляното, имаше бинт.
— Какво е това? — попита Карела.
— Порязах се — отговори Таталия, застанал прав и облечен само в армейски гащета и потник.
— Бихте ли свалил превръзката, ако обичате? — изгледа го в очите Карела.
— Боя се, че ще започне отново да кърви — отговори Таталия.
— Тук има лекар — настоя Карела. — Ако предпочитате, може той да свали превръзката.
— Сам ще я сваля — каза Таталия и започна бавно да размотава бинта.
— Това не е порязване — обади се Карела.
— Порязване е — настоя Таталия.
— Тогава какви са тези дупки?
— Не ви разбирам.
— Това са следи от зъби.
— Вие лекар ли сте? — сопна се Таталия.
— Не, но всеки може да разбере, че това са следи от зъби — каза Карела и се обърна към военния лекар. — Господин майор, това следи от зъби ли са?
— Биха могли да бъдат следи от зъби — отвърна предпазливо майорът. — Би трябвало да ги разгледам по-отблизо, за да преценя.