— И така да е — продължи Стюърт и пак се ухили като лалугер. — Позволете ми да ви осведомя, че един полицейски служител има право да поиска от арестанта да му вземе кръвна проба или да го накара да диша в торбичка, има право да му вземе отпечатъци от пръстите и да го фотографира, има право да огледа тялото му, да го подреди в един ред с други хора за идентифициране и при това да го накара да облече шлифер или шапка, има право да го докосне с пръст по носа или да го помоли да събере паднали монети. Има право да направи всичко това без предварително да е уведомил арестанта за правото му да говори в присъствието на адвокат или да не казва неща, които после могат да бъдат използвани в негова вреда.
— Това е вашето тълкуване — съпротиви се Лумис.
— Не, полковник, това е тълкуването на Върховния съд на тази страна. Разликата между което и да е от тези действия и изявления в отговор на разпит е просто разликата между показанията с несвидетелски характер и показанията със свидетелски характер от страна на задържания. Първите не трябва да се предшестват от уведомяването на арестанта за правата му, вторите — задължително. Така че, господин полковник, независимо дали това ви харесва или не, ние ще вземем проба от кръвта на майор Таталия, а после ще докараме помощник-медицинския експерт да огледа раната и да определи дали е била причинена от кучешко ухапване или не. Така е, господин полковник, и ние действаме напълно в съответствие с нашите права. Ако искате, вие можете да правите възражения, докато адът замръзне, но ние пак ще сторим това, което вече ви изброих. Ясно ли ви е?
— Аз възразявам — изрече сухо Лумис.
— Добре. А пък аз ей сега ще се обадя в службата на медицинския експерт, за да ми изпрати веднага човек.
Човекът пристигна след около четиридесет минути. Беше почти девет часа вечерта. Експертът огледа раната и каза, че според него се дължи на кучешко ухапване. Попита дали кучето е било бясно.
— Да — отговори Карела. Тази лъжа му дойде наум съвсем внезапно. В правилника нямаше текст, който да постановява, че не могат да се лъжат медицински експерти и затова продължи да лъже с вдъхновение. — От службата за кучета му отрязаха главата и направиха анализ на мозъка. Кучето е било бясно.
— В такъв случай е добре лечението на този човек да започне веднага — постанови медицинският експерт и без някой да го пита, започна подробно да описва развитието на болестта. Инкубационният период продължавал от две до двадесет и две седмици, след което господин майорът можел да очаква появяването на остри болки в областта на зарасналата рана. Болките щели да бъдат последвани от главобол, загуба на апетит, гадене, нервност, подтиснатост, затруднения в преглъщането на храна. В заключителната фаза се редували конвулсии, делириум, кома и — накрая — смърт. Произнесе думата „смърт“ не без тържественост.
Таталия остана невъзмутим. Нямаше причини да смята, че това е било нагласено, а то и не беше. Не Карела, а друг беше извикал медицинския, експерт. Карела влезе в диалог с експерта едва когато той го попита дали кучето е било бясно. Въпросът изглеждаше естествен, а отговорът — правдоподобен. Риториката на експерта изглеждаше да е от професионално естество, просто следствие само на загрижеността на лекар за човек, намиращ се в опасност. Таталия даже не мигна.
Карела даде знак на Стюърт да дойде при него и двамата мъже шепнешком си размениха няколко думи.
— Какво мислиш? — попита Карела.
— Мисля, че е мръсно малко копеле и ще можем да го пречупим.
— А подполковникът?
— Бъкел не разбира от наказателно право.
— Искаш ли ти да задаваш въпросите?
— По-добре ти. Запознат си със случая.
— Да му покажа ли писмото?
— Първо го предупреди за правата му.
— Може да реши да не отвори уста.
— Ще отвори. Хич не ги мисли за толкова умни. По-скоро са тъпи.
Двамата мъже се върнаха до бюрото на Дженеро, където се бяха струпали останалите. Дженеро отдавна се беше прибрал у дома, но небесносините пликчета продължаваха да красят бюрото му.
— Майор Таталия — започна Карела, — в съответствие с решението на Върховния съд по случая Миранда срещу щата Аризона не ни е позволено да ви задаваме каквито и да е въпроси, преди да сме ви предупредили за правото ви да ползвате услугите на адвокат и за привилегията ви да не казвате неща, които могат да бъдат използвани против вас.
— Каква е тази работа? — попита Лумис подозрително.
— Това означава, че съобщаваме на вашия клиент какви са правата му — отговори Стюърт и се усмихна.
— Първо — продължи Карела, — това означава, че имате правото да мълчите, ако предпочитате да го направите. Ясно ли е това?