— Разбира се, че е ясно — отговори Таталия.
— Добре. На второ място означава, че не сте длъжен да отговаряте на никакви въпроси, ако не желаете да направите това. Нали ме разбирате?
— Разбирам ви — отвърна уморено Таталия.
— Трето, означава, че ако решите да отговаряте на въпроси, отговорите могат да бъдат използвани против вас. Разбирате ли това?
— Да, да — кимна Таталия и непресторено се прозина.
Всичко ще си кажеш, мръсен келеш, помисли си Карела.
— Имате също така правото да се консултирате с адвокат преди или по време на полицейски разпит.
— Мой адвокат е полковник Лумис.
— … и да се оттеглите от разпита, когато пожелаете. Ясно ли е това?
— Да, всичко ми е съвсем ясно — отговори Таталия.
— Добре — каза Карела, бръкна във вътрешния си джоб и извади писмото, което бе открил в сейфа на Харис. — Виждал ли сте това?
— Какво е то?
— Всъщност би трябвало да ви попитам дали сте виждал оригинала му. Това, което държа, е индигово копие. И така, виждал ли сте оригинала на това?
Таталия взе писмото и внимателно го прочете.
— Не съм.
— Адресирано е до вас.
— Адресирано е до Форт Ли във Виржиния. Преместиха ме оттам през септември. Това писмо е с дата шести ноември.
— Аха — отбеляза Карела.
— Може ли да видя писмото, ако обичате? — попита Лумис.
— Разбира се — каза Карела и му го подаде. — Значи, майоре, никога не сте получавали това писмо?
— Никога — каза Таталия с усмивка. — Военната поща не винаги е изрядна.
— А какво мислите за съдържанието му? — попита Карела.
— За съдържанието му?
— Да. Нали сега го виждате за първи път…
— Не го прочетох.
— Ах, аз пък бях останал с впечатлението, че го прочетохте. Полковник Лумис, бихте ли му подали писмото?
— На ваше място не бих отговарял на други въпроси — каза Лумис. — Господин Карела, господин Стюърт, бих искал да предложа…
— Не ставайте смешен — сряза го Таталия и измъкна писмото от ръцете на Лумис. — Нямам какво да крия.
Добре, помисли си Карела. Ти си точно това, което мислим, че си, и ще те приковем на стената. Видя как Таталия подчертано бавно и внимателно прочете писмото. Най-сетне той повдигна глава.
— Този път прочетохте ли го? — попита Карела.
— Да.
— За пръв път, така ли?
— Точно така.
— И какво мислите за съдържанието?
— Нямам представа какво може да означава.
— Нямате представа какво може да означава, така ли?
— Така.
— А пък на мен ми се струва, че Джими Харис твърди, че вие сте наръгали лейтенант Блейк с щик.
— Глупости.
— Лейтенант Блейк е бил убит, нали?
— Разбира се, че беше убит.
— Но не е бил убит така, както твърди Джими Харис?
— Беше убит, когато една мина избухна до него.
— Аха — кимна Карела.
— Аз ви разказах това още вчера, когато бяхте при мен.
— Да, но изглежда Джими е останал с впечатлението, че вие сте наръгали лейтенанта с щик.
— Нямам представа с какви впечатления е останал или не е останал Джими. Джими е мъртъв.
— Вярно е, но изглежда той е останал с впечатлението, че и другите са нанесли удари по лейтенанта с щикове.
— Повтарям, че…
— Защото в писмото се казва, че вие и другите сте убили лейтенанта.
— Не знам за какви други хора говорите.
— Предполагам, че става дума за хората от Огнева група „Алфа“. А вие как мислите?
— Не знам какво означава тази буква. Знам само, че Джими трябва да е бил луд, когато е писал това.
— Аха — каза Карела. — Значи смятате, че той е измислил всичко това, така ли?
— Не знам какво е измислил и какво не е измислил. Знам само, че това е един явен опит за изнудване.
— Значи вие не сте намушкал лейтенант Блейк?
— Разбира се, че не съм!
— Извинете — намеси се Лумис, — но според мен майорът наистина не би трябвало да отговаря на повече въпроси. — Майор Таталия като ваш адвокат…
— Нямам какво да крия — повтори Таталия.
— Какво са случи в онзи ден? — попита Карела.
— В кой ден?
— В деня, в който загина лейтенант Блейк.
— Имаше атака с минохвъргачки — каза Таталия и сви рамене. — Той беше убит от избухването на мина.
— Това кога стана? Преди или след като издаде заповед „Алфа“ да щурмува хълма?
— Какъв хълм?
— Хълмът, на който е било минохвъргачното гнездо.
— Не си спомням такава заповед.
„И цял месец ли водихте бой с другата банда?“
„Голям бой беше, докторе.“
„И след това си почивахте.“
„Да, и Лойд ни каза да се махаме.“
„Какво е искал да каже?“