— Да! — възкликна Гаетан, отдавнашният съратник на Монтикола, коленичил до мен. — Да, господарю. Трусио може да е оцелял! Не бива да…
В моя спомен Теобалдо Монтикола вдига хубавата си глава, обръща се към Фолко и казва:
— Не. Моят син е останал и е загинал на крепостните стени. Познавам го… познавах го. Мога само… мога… ще се помолиш ли с мен, Акорси, за душата му? Ще направиш ли това?
— За него, за всички тях — каза Фолко. — И за прошка, каквато не заслужаваме.
След това си спомням, че сме в оградената обител, въпреки че влизането ни там не е останало в паметта ми. Ние сме в светилището и отправяме молитви пред олтара заедно с духовниците: за Сарантиум и за всички онези, които са загинали там, докато ние сме се занимавали с живота си, с нашите войни, амбиции и обиди, сякаш именно първо към тях е трябвало да насочваме вниманието и копнежите си.
Градът на градовете. От моя учител знаех отчасти какъв може да е бил някога. Той ни бе показвал хроники, описания. Четохме ги. „Не можем да забравим тази красота“ — отбелязал в писмо до родината посланик на Москав, след като разгледал Сарантиум. Гуарино заведе някои от нас във Варена, показа ни мозайките там с изобразени двама императори и техни придворни.
Дори в нашето време, след дългия упадък на някогашната слава… дори хилядолетие след онези бляскави палати Сарантиум бе останал най-великият град в света. Твърдина на Джад на изток с тройни крепостни стени, ако ще там да имаха други възгледи за бога. А сега… вече го нямаше. Превзет. Виждах пожари във въображението си. Непристъпните стени бяха пробити. Не беше трудно да си представя какво са вършили там завоевателите под обсипаните със звезди флагове на своята вяра, към какво ги е подтикнало ликуването след толкова дългата и тежка обсада.
В паметта ми и досега, до тази нощ в Сереса са останали техните гласове в песнопението, както бяха коленичили един до друг. Гласът на Теобалдо неочаквано лек и мелодичен, гласът на Фолко по-плътен, носещ вярата — както си помислих тогава — като тежък клон.
Чувствах се погубен, унищожен, затова спомените са откъслечни, разкъсани, ненадеждни. Знаех, че собствените ми чувства са нищожни, имаха значение само за мен. Мислех за всички духовници наоколо и какво означава това бедствие за тяхната вяра. А докато стоях до вратата на светилището и се подготвях за завръщане в коренно различен свят, още не бях научил как до тях е стигнала вестта за падането на града.
Преди година един от тях потеглил на изток към Сарантиум. През пролетта, докато аз бях в Бишо с тези двама мъже и Адрия Риполи, гледах я в надбягването, последвах я в странноприемницата, завладян и преобразен от нея — отново. „За цял живот“ — рекох си. Дори в онези мигове вярвах, че е така.
Казаха ни, че тъкмо през онзи сезон млад духовник напуснал тази обител и отишъл на изток да брани Джад от посегателства… както не бе постъпил никой от нас. Е, почти никой. Синът на Монтикола също е бил там. От мястото ми до вратата кожата по лицето на Ремиджо изглеждаше опъната върху костите.
Оказа се, че младият духовник изпращал писма до обителта през цялата година — стигали по-бавно в зимните месеци, но ги получавали. В последното писал, че го изпраща с последния кораб в нощта преди последния щурм — не можели да устоят, написал им той, нямало как да издържат.
Стената била пробита. Защитниците на града не стигали. Сарантиум бил лесна плячка. На сутринта щял да бъде превзет и те щели да умрат. Това им написал.
Той бил сред храбреци, някои от Батиара. Императрицата била отведена против волята си на безопасно място заедно с нейния син. (Предстоеше ѝ дълъг живот. Още е жива в Дубрава, докато си спомням онзи ден и разказвам историята.)
Но императорът и Източният патриарх останали с тях, написал духовникът, за да поведат оцелелите в битка за Джад и Града, а когато намерел смъртта си сутринта, щял да я посрещне с умиротворена душа, защото е служил на своя бог заедно със смели, силни мъже. И призовал да се молят за всички загинали в Града на градовете, не само за него, но помолил и да бъде помнен, а не забравен. Това ни каза старецът. Слушах го и душата ми се чувстваше дребна и незначителна.