И във Фирента я убеждаваше отново да остане. Нощем бяха заедно в къщата, където я настани, но той знаеше, че дните… а и нощите с нея са преброени. Тя му даряваше удоволствие и блаженство, той вярваше, че я дарява със същото. И си знаеше през тази пролет, че животът му би станал несравнимо по-добър, ако тя присъства в него.
Не се заблуждаваше, но вярно беше и че смисълът на нейния живот не е да прави неговия по-добър, накрая дори той успя да го проумее.
Една сутрин, докато Йелена още беше във Фирента, той се срещна с баща си и брат си в двореца. Баща му вдигна поглед от счетоводната книга — и тримата имаха изписани с числа книжа пред себе си.
— Кажи ми коя е тя — започна той направо.
Антенами дори не помисли да се преструва, че не разбира. Отношенията с баща му бяха по-добри от когато и да било, постигаха някакво разбирателство, сякаш отвориха капаци на прозорци, за да има светлина.
— Не се тревожи. Тя е лечителка, езичница, но ще си тръгне скоро, за да се прибере у дома си във Варена.
Неговият брат също вдигна глава и се усмихна със стиснати устни.
— Езичница ли? Може да ни бъде от полза. Защо да не я дадем на духовниците. Моментът е подходящ хората да отприщят яростта си срещу неверниците.
Антенами запази самообладание. Едно от откритията му напоследък беше, че вече не се бои толкова от гнева си, макар все още да се налагаше да го обуздава. Каза тихо:
— По-скоро бих те убил.
Стори му се, че тъкмо спокойният му тон подтикна техния баща да си мълчи, да гледа и да слуша.
— Какво? Заради езичница?
— Тя ми спаси живота.
— А, тази ли била? — вметна баща им.
— Да.
— Значи всички сме ѝ задължени.
Версано се ухили отново.
— Е, ако Антенами стиска зъби и я чука от благодарност, бих казал, че вече е изплатил семейния дълг.
Оказа се по-лесно, отколкото очакваше, да вплете такива думи в своите… представи за Версано. Смяташе, че вече разбира по-добре своя брат.
И рече сдържано:
— Знаеш ли, може би аз съм виновен за всичко това. Нашият баща беше принуден да разчита само на тебе. Аз не помагах в нищо. Залисвах се с незначителни неща, проявявах нехайство. Но както изглежда, братко, с времето ти си станал злобен и дребнав. Това никак не подобава на един Сарди. Аз бях небрежен, но няма да е така занапред. Ще те държа под око.
И сякаш зърна с ъгълчето на окото как устните на баща му се извиха за миг, преди пак да наведе глава към сметките, за да се прикрие.
— Я си го набутай — процеди Версано.
Антенами се постара неговият брат да види усмивката му и пак се зае със своята работа.
Тя знаеше, че не може да остане, колкото и интересен да беше Фирента. В края на краищата откри, че не се страхува от големия град. Тук дори се нуждаеха от лечители, макар че би трябвало да има ожесточена конкуренция между тях и лекарите в толкова богат град. Тя се досещаше, че може и да съществува някаква опасност за нея в месеците след превземането на Сарантиум.
Войните бяха отменени временно в Батиара, може би и другаде. Фолко д’Акорси отведе армията си, армията на Ремиджо също се прибра с тялото на своя господар. Но това не пречеше да има какво ли не насилие.
Наоколо бродеха наемници, останали без пари тази година, да тръгне сама беше недопустимо безразсъдство. След два месеца в къщата, която ѝ осигури Антенами, тя му каза, че е време да се прибере у дома. Нямаше да се заседява и във Варена, но беше важно да отиде там. Той се погрижи да я придружат двайсет мъже в лятната жега. Според нея бяха прекалено много, но не отказа този жест. Сутринта, преди тя да замине, той се разплака в спалнята, която споделяха.
За своя почуда Йелена също едва сдържаше сълзите си. Целуна го с цялата нежност, която имаше в душата си.
Неговите хора я отведоха до дома ѝ. Тя бе писала на семейството си, посрещнаха я с изненада, но не и с изумление. Всичко беше наред.
Остана две години в къщата, където бе израснала. Време на насилие и несигурност отвъд морето. Войски на ашарите налагаха покорство навсякъде из Саурадия. А това означаваше предимно плащане на налози, включително поголовен данък, ако семейството откажеше да приеме тяхната вяра. Можеше да означава и смърт, ако се разбунтуваш. Налозите бяха важни за ашарите. Империите са скъпи.
Тя превърна едно от помещенията в лечителска стая — онова с птици в древната мозайка. До Варена имаше немалко път, но хората започнаха да идват при нея: от града, от околностите, а след време и от по-далечни места. Тя изцеляваше умело, вече имаше и усет, и опит.