— Някой е поръчал, така ли? — попитах го.
— Досетлив си. Да, помолиха ме от Милазия и се съгласиха с цената, която назовах. В края на краищата нали и те свалиха своя тиран.
Излезе и ме остави за пореден път да се пренеса мислено в Милазия, където започна толкова важна част от живота ми: Адрия, ние двамата, толкова млади, стъпало след стъпало надолу, накрая излязохме в света и се разделихме.
Така и не ме нарисува. Някой друг му е позирал за прочутата скулптура, която създаде за Милазия. Той проектира и една знаменита гробница, но не на Монтикола. И пак Меркати нарисува Адрия на кон в параклиса на Риполи в огромното светилище на Мачера.
Отидох там като пратеник на Съвета на дванайсетте, а по-наскоро и като член на съвета, след като се издигнах достатъчно в обществото чрез втория си брак, за да уреди дукът моята кандидатура да бъде гласувана. Видях какво е постигнал Меркати с образа на Адрия Риполи. Превъзходна картина. Но жената изобщо не приличаше на нея.
И едното може да бъде вярно, и другото.
Не мога да кажа убедено защо онези години, когато я срещнах и обикнах (и тази любов, изглежда, ще остане с мен завинаги), когато срещнах Фолко, Теобалдо, Джиневра и моя дук, присъстват толкова отчетливо в мен, не само през тази нощ в залата на нашия съвет.
Може би е вярно за всеки живот, че времето на младостта остава с нас, дори когато хората вече ги няма, дори ако много, твърде много случки са се наместили между настоящето и спомените.
Тази нощ съм препълнен със спомени от онова време… Когато срещнатите хора ме променяха и пресътворяваха.
Фолко умря в годината, когато и Меркати почина. Неговият син властва в Акорси, както синът на Теобалдо властва в Ремиджо. Сега няма раздори между тези семейства. Дори се говори, че синът на Теобалдо ще се ожени за внучката на Фолко. Сереса не е нито за, нито против такъв брак — обсъдихме го и стигнахме до това решение.
Дук Ричи, избран на поста с официално гласуване преди години след смъртта на Лучино Конти, живял по-дълго, отколкото някой очакваше, беше нашият представител, когато положиха ковчега на Фолко в параклиса във вече построеното светилище на Акорси. Дукът ме покани да го придружа, макар че в онзи момент тепърва ми предстоеше да стана преуспяващ търговец и негов съветник. Още не се бях оженил повторно. Той знаеше — винаги знаеше толкова много неща — колко важен е бил някога в моя живот Фолко д’Акорси, ако ще и за съвсем кратък период.
Видях там Антенами Сарди, управника на Фирента след смъртта на неговия баща и покушението срещу неговия брат. Помнех го като глупак, срещнат на пътя към Бишо, а после пред стаята на Адрия в странноприемница. Той вече не беше глупак. Някои хора се променят неузнаваемо. Не мисля, че същото важи и за мен — аз само бях неоформен и придобих своя образ с напътствия, защото имах шанс.
Сарди е на моята възраст, по-побелял от мен, по-натежал. Говорихме за малко покрай погребението, предимно за коне. Оказа се, че той ме помнеше от онези дни в Бишо, изненада ме с това. Казах му, че не съм забравил неговия превъзходен кон и дори името му — Филаро. Нямам представа защо още помня. Когато чу тези думи, погледът му се замъгли.
По пътя към дома научих от дука, че Сарди е пътувал с група търговци до Ашариас (новото име на Сарантиум). Имало и някаква озадачаваща история как спрял в селце до някакво светилище по пътя и останал там няколко дни.
Докато яздехме по обратния път в безветрието на есенния ден, дукът отбеляза, че Сарди може и да е стигнал до зрялост, ала си е останал чудак. Но пък ръководеният от него Фирента процъфтяваше, което трябваше да признаем като заслуга на Антенами Сарди, добави той.
За самия себе си мога да кажа, че несъмнено се справих добре в нашия опасен свят и град. Достатъчно добре, за да търсят някои хора моята благосклонност и подкрепа, а други да ме мразят. Моята втора съпруга се отнася с неприязън към мен, аз ѝ отвръщам със същото, но умеем да се държим сърдечно помежду си пред околните, когато е необходимо — тоест често с оглед на моя пост.
Аз бях обикнал силно първата си съпруга. Тя дари двама ни с дъщеря две години преди да умре заедно с второто ни бебе. Почитам паметта за нея, а обичта ми към моята дъщеря е безмерна и знам, че и тя ме обича. Имам тази радост в живота. Не всекиму е дадено. И онзи първи брак беше уреден, но се случва, както стана при нас, да се зароди привързаност. Имаше смях в нашия дом, в нашата спалня, имаше чувство, че светът е място, което си струва да опознаваме заедно. Ние бяхме млади, това има значение.