Мнозина ме смятат за прекалено разсъдлив и излишно сериозен. И съпругите, и приятелите ми знаеха, че не е вярно. Първата ми съпруга се радваше на това, чувствахме се добре насаме. Провървя ми. Според втората, с несравнимо по-добро потекло от мен, моите прищевки и приумици ме лишават от достойнство. Вероятно е права, щом още се държа така на сегашната си възраст.
Вторият ми брак стана последствие от желанието на дука да ме включи в съвета, където да го подкрепям. Видният баща на втората ми съпруга му дължеше значителна сума. Бракът ми с дъщерята беше цената за опрощаването на дълга. Тя не можа да прости нито на баща си, нито на мен. Разбирам я. Аз съм син на занаятчия. Но тя беше доволна, когато ме избраха в Съвета на дванайсетте, пък и аз спечелих много пари, освен това помагах на баща ѝ.
Нямаме деца. Не живеем в любов. Не на всекиго се случва.
Странно е колко съм оплетен в паметта си тази нощ. А може и да не е чак толкова странно. Жената, излязла преди малко от тази зала през малката странична врата заедно с мъжа, редом с когото ще шпионира за нас в Дубрава, толкова напомня за Адрия. А аз познавам бащата на тази жена. Аз убих дядо ѝ.
Убих само двама мъже през живота си. И двамата в Милазия.
При такова съвпадение не е чудно, че съм до заседателната маса на съвета в пролетна нощ и преживявам отново онези отдавнашни години.
По какъв начин някой ти напомня за друг човек? Няма никаква външна прилика. Тази жена е нисичка и слабовата, с по-печално изражение, отколкото някога съм виждал на лицето на Адрия. Тя беше в обител на Дъщерите на Джад на известно разстояние от брега, изпратена там от баща си, за да скрие срамната тайна на семейството. И името на бащата е Ериджо Валери от Милазия.
Родила дете в обителта, взели ѝ го веднага. Изпратих запитване, защото е добре да имаш такива сведения, но те не ми отговориха, затова не знаех къде са отнесли детето. Старшата дъщеря ни бе осведомила, че при тях е постъпила жена със силен дух и явен ум. И тази жена може би ще прояви желание да ни бъде полезна, ако я отървем от живота в обителта. Както се подразбираше, срещу дарение от Сереса за Дъщерите.
Правили сме го и преди.
Дук Ричи изпрати мен да поговоря с нея, Брунето ме придружаваше. Дукът знае толкова много неща, но не знаеше, че съм убил някого от семейство Валери. Никой не знае. И когато яздех към обителта за срещата с тази жена, това завъртя нов кръг на времето за мен, а може и да се каже, че миналото се вряза в настоящето като острие.
Тя се оказа каквато ни я описаха. Скърбяща и разгневена. Не желаеше да приеме безропотно живота, който семейството ѝ бе избрало за нея. Тоест баща ѝ бе избрал. Обясних ѝ какво предлагаме и какво ще искаме от нея и си тръгнах.
Върнахме се след два дена. Тя се съгласи да бъде шпионка на Сереса. Каза го направо, изрече думата. Потеглихме заедно с нея към града. Тя яздеше превъзходно и сякаш преоткриваше поне представата за радост, ако не и самото чувство, докато пътуваше на добър кон до мен към Сереса.
Може би това тласна мислите ми към Адрия, която също отхвърли границите на избора, наложени ѝ от света, но не ѝ бе позволено да доизрасне и да се превърне в онази жена, която можеше да бъде.
Исках тази непозната, тази Леонора Валери да има такъв шанс за избор. Изобщо не знаех дали ще приеме. Не ѝ предлагахме кой знае какво, а опасностите нямаше да бъдат малко. Хора умират, докато шпионират. Но тя реши, че такъв живот е по-добър от онзи зад стените на обител.
Тя вече излезе от залата, яркото присъствие го нямаше. Долавям, че и дукът откри нещо познато в нея. Личеше по държанието му, докато тя беше тук…
И с отслабнало зрение той забелязва повече неща от всеки друг мой познат. Ще ни напусне скоро. Говори за остров в лагуната, за беседи с набожни люде и философи, за ритуалите на молитвата. Обещах да го навестявам. Не съм готов за оттеглянето му. А засега той задвижи някои неща тази нощ и ще видим тепърва докъде ще стигнат. Харесва му да прави това. Направи го и с мен преди двайсет и пет години, ето къде съм сега. Да, ето къде съм.
Пред нас ще се яви и млад художник, чакаме го, но има малко забавяне. Още една интрига, още един шпионин, когото искаме да изпратим със задача… а може да стане и убиец. Винаги имаме такива кроежи в Сереса. Никой не ни вярва.
Светлината на оставените от слугите лампи трепка и играе по голямата дъбова маса сред мрака. Просторната зала ехти, тъмата скрива стените ѝ. Нейната величавост би трябвало да вдъхва страхопочитание. Портретите на дуковете на Сереса ни гледат отгоре. Трудно ми е да ги различа в този момент, много нависоко са.