Опряна на перилата, извади цигарите и запали. Какво си мислят тия издатели? Че тя е бедна глупачка, която разчита да свали богатия мъж, като използва, че е инвалид и вече не може да разчита на любовта на някоя млада красавица? Сигурно точно така я възприемат. Затова я гледат накриво и явно неодобрително, затова демонстрират пренебрежението си към нея. Сиреч — не разчитай на нищо, малката, тук не е за теб. Ще видиш състоянието на Соловьов, когато си видиш ушите. Интересно как ли щяха да я гледат, ако беше се гримирала и облякла шик с тоалетите, които майка й редовно носеше от Швеция? Може да изглежда като кинозвезда, стига да поиска. Само че никога няма да поиска. Ако потрябва за работата — тогава да, това вече е друг разговор. Но Настя Каменска никога не прави това по собствена инициатива. Не й е интересно.
— От веселбата ли почивате? — обади се някой съвсем наблизо.
Настя се обърна и видя забавно човече към четирийсетте или малко по-малко, плешиво, с гъсти и дълги мустаци, като от картините със запорожки казаци. Човечето бе с хубав костюм и с вратовръзка и държеше под мишница неголям пакет. Дойде пеша и Настя съобрази, че сигурно е съсед.
— По-скоро давам възможност на другите гости да си починат от мен — отвърна приветливо тя. — Толкова съм сериозна, а това май ги угнетява.
— Много хора ли дойдоха? — попита „запорожкият казак“ някак изплашено, както й се стори.
— Ами, само трима. Влезте, заповядайте, вратата е отворена.
— Не е удобно — започна да се смущава неизвестно защо „запорожецът“. — Мислех, че още няма никой, исках да поздравя Владимир Александрович, донесох подарък. Но щом има гости, сигурно няма да вляза.
— Но защо?
— Ами… — Той се смути още повече и изведнъж стана ужасно симпатичен на Настя. — Не е удобно някак си. Никого не познавам. Не, по-добре да дойда утре.
— Глупости — прекъсна го решително Настя. — Подаръците и поздравленията са хубави точно на рождения ден, на другия ден вече губят прелестта си. И аз не познавам никого. Хайде да се запознаем, ще влезем заедно и ще направим единен фронт срещу чуждите.
Тя намигна весело на притежателя на изразителните мустаци и подаде ръка.
— Казвам се Анастасия. Аз съм стара позната на Соловьов, преди много години той бе аспирант на мама.
— А пък аз съм съседът. — Той стисна здраво ръката й. — Женя.
Настя го хвана под ръка, хвърли изпушената цигара и направо помъкна горкия човек в къщата.
— Доведох нов гостенин — съобщи високо тя от прага, като забеляза със злорадство как по лицата на издателите пробяга неудоволствие. — Това е Женя, съседът на Володя. Приемете го като свой. Женя, да чуем вашия тост.
Андрей, с непроницаем вид, веднага наля в красива чаша шампанско и върху малък поднос я подаде на съседа. Тримата от „Шерхан“ прекъснаха неохотно обсъждането на нещо много злободневно, всички вдигнаха чаши и зяпнаха „запорожеца“, изобразявайки на лицата си вежливо очакване. Женя съвсем се сконфузи и дълго не можеше да намери думите.
— Володя… Честит рожден ден… Дори не знам какво да ви пожелая… Исках да кажа, че… Изобщо много се радвам, че имате близки и приятели, които ви посещават. Много е важно да има добри хора, на които да си нужен и интересен и които да идват не защото така трябва, а защото сами са пожелали. Най-главното нещо в живота е да си нужен някому. Искам да ви пожелая: нека вашият дом никога не е самотен и забравен.
— Благодаря, Женя — рече топло Соловьов. — Много съм ви признателен, че дойдохте. И с удоволствие пия за тези ваши думи.
— Елате по-близо до масата — прошепна Настя на съседа. — Те имат там производствено съвещание, това не е интересно за нас, а на масата има всякакви вкуснотийки. Да оставим техните делови разговори.
Женя покорно я последва към дивана, където тя почти със сила го сложи да седне. Личеше, че му е неловко и иска да си върви.
— Отдавна ли живеете тук? — попита тя, като пълнеше чинията му с най-различни мезета.
— Още от построяването. Аз съм един от първите заселници тук. Почти едновременно с Володя.
Странно, помисли Настя. Толкова отдавна са съседи, а той се бои да не направи излишна крачка, да не каже излишна дума. Сякаш днес се е запознал със Соловьов. И изобщо не е ясно как такъв тромав и срамежлив човечец може в днешно време да е собственик на скъпа престижна вила. За да изкараш такива луди пари, трябва да си акула, безогледна и зъбата. А той?
— С какво се занимавате, Женя? Или не е прилично от моя страна да питам за това?