Той се смути още повече.
— Всъщност с нищо. Възпитавам децата, домакинствам. Жена ми се занимава с бизнес. А пък аз… С една дума, седя си вкъщи.
Тя си спомни Якимови. Вила номер 12. Жената е генерален директор на голяма фирма, която търгува с мебели, санитарна техника, облицовъчни материали, ремонтира жилища и офиси. Мъжът не работи никъде. Ето как изглежда всъщност. Като четеше документите и ги разпределяше по пликовете, залепени на стената под схемата на „Мечта“, Настя си представяше това семейство съвсем по друг начин. Делова оправна дама на средна възраст, не много привлекателна, купила си красив секс съпруг, позволява му да й виси на врата, да не работи. А се оказва, че двамата просто са си разменили ролите. Тя печели, той се занимава с дома и децата. Какво пък, може да е правилно.
— Колко дечица имате?
— Три.
— Охо! Май вашата работа е много по-трудна.
— Справям се. — Той се усмихна плахо. — Нямам забележки от жената.
Настя успя да го включи в разговор за жителите на вилите. За разлика от Соловьов, който живееше затворено и практически не общуваше с никого, Женя Якимов се познаваше добре почти с всички, защото по цял ден прекарваше в „Мечта“. При него честичко оставяли деца, когато родителите трябвало да отидат някъде, и винаги го викали да помогне, щом някъде имало нещо счупено или повредено.
Настя работеше, задаваше с мила усмивка предварително подготвените си въпроси, подхвърляше кратки, нищо незначещи реплики, в отговор на които съседът Женя започваше да разказа онова, което тя искаше да чуе. Не биваше да записва нищо и бе желателно да не пита по два пъти за нещо или да уточнява, разговорът трябваше да изглежда непринуден, по никакъв начин не биваше да се подчертава Настиният интерес към всяка дума на Якимов. Тя попиваше като гъба всяка дума на мустакатия „запорожец“, всяка негова реплика, всяко изпуснато между другото междуметие, като същевременно се правеше, че похапва лениво от многобройните мезета и слуша с половин ухо. Току усещаше върху себе си недоумяващия поглед на Соловьов. Нали бе дошла при него, именно при него, а не за веселбата и не при гостите му. Защо толкова лесно се примири, че той не й отделя никакво внимание, че изцяло го завладяха тримата делови почтени мъже, а тя е принудена да се задоволява с компанията на съседа, когото вижда за първи път и когото самият Соловьов почти не познава? Така би могла да се държи онази Настя Каменска, която той познаваше преди много години, безумно влюбеното момиче, забравило самолюбие и гордост. А сегашната Анастасия, която обсъждаше с него миналите си чувства, без да й мигне окото, готова да разглежда под микроскоп сегашните си чувства, без ни най-малко смущение, едва ли ще се примири с това, което не й харесва. Излиза, че всичко това й допада?
Соловьов я поглеждаше все по-често, като постоянно се отклоняваше от въпроса, който издателите се опитваха да обсъдят с него. След него започна да се обръща към Настя и едрият висок мъж с добродушно и дори малко глуповато лице — главният редактор на „Шерхан“ Семьон Воронец. „Първият етап е преминат успешно — отбеляза за себе си тя. — Най-накрая всички започнаха да разбират, че аз също имам право на частен разговор с домакина. На работа, Настася!“
Тя се надигна бавно от мекия диван, тапициран със светлокафява кожа, и без да бърза, отиде при Соловьов.
— Е какво, гений на източната словесност? — попита насмешливо тя. — Не е ли време да отделиш няколко минути на дамата? Още повече че дамата скоро ще си тръгне.
— О, моля за извинение — разкапа се от любезност невисокият русокос Есипов. — Съвсем изтормозихме Володя с делови разговори. Колко жалко, че трябва да си ходите толкова рано.
— Така ли? — учуди се невинно тя. — Защо ви е жал? Да не би да сте мислели да ме поухажвате?
Тя погледна изразително Есипов от горе на долу — той бе почти с една глава по-нисък от нея.
— Моля ви, не бих рискувал. — Кирил бързо се окопити. — Но пък според мен Семьон има май голямо желание да ви поухажва. Обърнахте ли внимание как ви гледаше през цялото време?
Ясно. Искат да я прехвърлят на този редактор с полудебилно лице. Сега ще започне с всички сили да я ухажва, ще се постарае да я напие и покаже на Соловьов в не най-добра светлина, след което ще я откарат оттук с пълната увереност, че домакинът е изгубил към нея всякакъв интерес. Схемата е примитивна, направена е за простаци, но все пак винаги работи без грешка. Нито един мъж няма да търпи дамата му да се целува с друг мъж. Каквито и обяснения да дава. Но виж как пазят интересите на Соловьов! Направо трите грации с гащи! Откъде тази нелюбов към жените извън своя кръг? За новите руснаци това са прекалено високи чувства, те не са способни на такова нещо. По-скоро става дума за напълно конкретна жена, която има роман със Соловьов, и троицата пази нейните интереси. Може да е тяхна близка приятелка или дори да е роднина на един от тях. Просто сега са се скарали със Соловьов, тя дори не е дошла да му честити рождения ден, но момчетата от издателството зорко бдят и не пускат чужди жени до своя преводач. А може и да не е имало никакво скарване, просто дамата временно отсъства, отишла е някъде по работа или на курорт.