— Нали ти казах, че не си пораснал през тия години. На първо място за теб е сексът, както и преди. Все си същият мъжкар.
Тя се усмихна и го погали по ръката. — И нищо не си разбрал. — Сега ще си отида вкъщи при моя заслужил съпруг, а ти помисли през свободното време по това, което ти казах. Утре пак ще дойда и ще поговорим. Надявам се, че утре твоите делови приятели няма да ни пречат. Достатъчно, Соловьов, тръгвам. Няма нужда да ме изпращаш, ще си тръгна тихичко, за да не се сбогувам с твоите акули капиталисти. Оттук само в хола ли се излиза?
— Не, онази врата е за антрето.
— До утре, скъпи — рече тя насмешливо, застанала вече до самата врата.
Той кимна мълчаливо, без да сваля от нея напрегнат поглед.
Настя отвори тихичко вратата и се озова в антрето. Вратата на хола беше отворена и оттам се чуваха ясни и отчетливи гласове. Настя направи две крачки в другата посока и надникна в кухнята. Там помощникът Андрей беседваше кротко с мустакатия съсед Женя Якимов. Изглежда, в стаята бяха само издателите.
Тя извади тихо якето си от гардероба и се заслуша в разговора.
— … за тая работа е нужна Газелата — казваше търговският директор Автаев. — Иначе не става.
— Сложно е — отговори неуверено Воронец. — Толкова усилия, а изведнъж всичко да е напразно?
— Няма какво да обсъждаме — прекъсна ги Есипов. — Има задача и тя трябва да се свърши. На всяка цена…
Ясно кой от тримата е собственикът, помисли Настя и внимателно отключи входната врата.
Алексей Чистяков гледаше криминален филм по телевизията, излегнат на дивана. До него на пода имаше поднос с празни чинии и чаша с чай на дъното. Настя разбра, че мъжът й лежи пред телевизора отдавна, от обед.
— Льошик, какво има? — попита тя загрижено. — Да не си болен?
— Тц! — Той поклати рижата си грива. — Стачкувам.
— По каква причина?
— Тия диваци от колежа не ми платиха за курса. Казаха, че ще плащат след полагането на изпитите. Демек, чакай да видим как ще водите курса, на какво ще научите студентите.
— Кога са изпитите?
— През май.
— Браво на тях! — подсвирна Настя. — Пак ли ще стоим без пари? Годишнината от сватбата отива на кино.
— Много елегантно се изразяваш — изкоментира мъжът й.
Ожениха се преди една година, на тринадесети май. На същия ден се разписа и родният брат на Настя — синът на баща й от втория му брак. Брат й бе толкова щастлив, докато се готвеше за двойната сватба, че правеше шеговити планове за съвместно отпразнуване на първата и всички останали годишнини. Александър Каменски настояваше на първата годишнина да отидат четиримата в Париж, на втората във Виена, на третата — в Рим. Настя не се съгласяваше, разбирайки, че с парите на брат си няма никъде да отиде, а собствени няма да има за такова пътуване. Льоша би могъл да печели доста прилично, ако приемаше поканите на чуждестранните университети и подписваше с тях договори. Но той категорично не искаше да замине без Настя, а тя на свой ред отказваше да изостави работата си. Затова се налагаше почти всекидневно да кърпят дупките в семейния бюджет.
— Ще вечеряш ли? — попита Алексей и се измъкна изпод топлото карирано одеяло, като зашари с крак по пода, за да намери вечно изчезващите пантофи.
— Не, благодаря.
— Къде те нагостиха? Не идваш ли от работа?
Тя отдавна не решаваше за себе си задачката „да излъже — да не излъже“, щом ставаше дума за мъжа й. Отговорът бе един: да не лъже. Първо, Льошка познаваше Настя от петнайсет години, виждаше я като на рентген и моментално пресичаше всяко нехарактерно за нея действие, като тутакси започваше да подозира нещо нечисто. Второ, той бе наистина талантлив математик, голям учен и притежаваше точно и освободено от емоции мислене, което му позволяваше лесно да разобличава лъжата. И на трето място, знаеше всичко, което се бе случило между Настя и Соловьов преди много години. Понесе историята мъжествено, но преживените страдания и ужасът, който изпитваше почти година и половина в очакване всеки миг да загуби единствената жена която обича, оставиха в душата му незаличима още следа. Щом възникнеха най-малки подозрения, го обземаше луда ревност от страх да не изгуби непредсказуемата, непокорна и своеволна Анастасия — единствената жена, която изобщо му трябваше в този живот. Затова Настя знаеше твърдо: не бива да дава на Алексей поводи да я ревнува, иначе той ще полудее.