— Бях на гости.
— В работно време? — Той я погледна учудено. Настя не си позволява такива волности. В работно време никога не се е занимавала с лични кеша.
— Беше нужно за работата, Льошик, бях у Соловьов.
Можеше да не пита дали мъжът и помни кой е Владимир Александрович Соловьов. Знаеше съвсем сигурно, че помни.
— Така ли?
Той се стараеше да изглежда спокоен и Настя оцени това по достойнство.
— Той живее там, където търсим престъпниците. И ми трябваше повод, за да се появя там. Нещо повече, трябваше ми повод да мога да се появявам там постоянно, докато не се изяснят нещата около делото, а Соловьов е повече от подходящ. Имали сме роман, който не завърши с нищо хубаво, и е напълно естествено, че ще се опитам да възстановя отношенията ни. Разбираш ли?
— Да. Напълно естествено. Какво сега, аз да се готвя за развод ли?
— Льоша, как не те е срам!
Тя седна до него на дивана, прегърна го, притисна буза до рамото му.
— Това е работа, Льошенка. И нищо повече. Минали са толкова години, Соловьов отдавна е престанал да ме вълнува. Вече съм голямо момиче. И те моля, не го приемай навътре. Можех да скрия от теб, че пак се виждам с него. И ти никога нямаше да научиш. Но не виждам защо да не ти кажа. Сега Соловьов не значи нищо за мен. Празно пространство. Собственик на вила, където трябва непрекъснато да бъда.
Алексей мълчеше и лекичко галеше жена си по главата.
— А той… Той знае ли, че твоите посещения при него са просто работа?
Право в целта. Настя се сгуши, притисна се по-силно до него. Опитай да излъжеш такъв човек. Не си струва усилието. Ако Чистяков не беше толкова умен, тя нямаше да се омъжи за него.
— Не, слънчице, не знае.
— Значи той те възприема именно като своя бивша любовница?
— Льоша!
— Асенка, познаваме се от двайсет години и нека не се баламосваме и да подбираме изразите, когато обсъждаме важни неща. Как обясни на Соловьов появата си?
— Така, както и ти мислиш. Така и така, казах, искам да се убедя, че напълно съм изстинала към теб. Днес имаше рожден ден. Използвах повода и отидох.
— И как, убеди ли се?
— Убедих се. Льоша, престани да се измъчваш, за Бога. Още преди няколко години знаех, че Соловьов не означава нищо за мен. Изобщо нямаше нужда да ходя до тях по този въпрос. Но ми трябваше повод, за да се появи пред него.
— А не се ли притесняваш, че сега, когато няма жена, у него може отново да пламне любов към теб?
— Не се притеснявам. Щом не можеше да ме обича тогава, и сега няма да може. Световният опит показва, че наличието или отсъствието на съпрузи не играе никаква роля в тази работа. И после, не ти казах… Той е инвалид. Сакат е. Движи се с инвалидна количка.
— Нещастен случай ли?
— Засега не знам. Не искаше да обсъжда, а пък аз не настоявах. Но ще науча без него, не е много сложно. Льоша, хайде да забравим, а? Защо правиш от дреболията проблем? Попита защо не искам да вечерям, отговорих ти, че съм била на гости у Соловьов. Това е всичко, да караме нататък. Можех да ти кажа, че съм била на гости у Тюткин или Хренкин, и ти щеше да спиш спокойно. Не мисли за Соловьов. Аз обичам теб, за теб се омъжих и се каня да живея с теб чак до дълбока старост. Хайде да пием чай.
Тя стана от дивана и дръпна мъжа си за ръката. Като гледаше рошавата му коса, тя неволно сравни Алексей със Соловьов. Да, няма съмнение, че Володя е по-хубав. И погледът на Льошка никога не е такъв топъл и чаровен. Неговите зелено-кафеникави очи могат да гледат сериозно, ехидно, насмешливо, с неприкрита подигравка, с нежна грижа. Но Чистяков не притежава оня истински мъжки поглед, от който ти омекват коленете и ти се завива свят. Може би точно затова Настя обикна своя риж гений на математиката. Най-много от всичко мразеше мъжкарите — мъжете, които са уверени, че сексуалната им привлекателност им помага да властват над жените и да ги подчиняват на волята си. Мъжете, които са уверени, че предназначението на жената е да изпитва оргазъм и да ражда потомство и трябва да се подчинява на мъжа, който й помага или позволява да изпълни предназначението си.
Гостите си отидоха отдавна, а Соловьов продължаваше да седи в кабинета, освободи Андрей да се прибира горе и му каза, че ще си легне без негова помощ. Посещението на Анастасия го извади от релси. Онова, което се случи преди много години, беше позорно и винаги му бе неприятно да си го припомня. А щом е неприятно, не си го спомняше.
Никога не е бил боец, който умее да държи на това, което смята за правилно и необходимо. Беше му по-лесно да се подчинява на обстоятелствата, отколкото да се опитва да ги подчинява на себе си, на своите желания и стремежи. Нека всичко се развива така, както е. Да бъде така, както си е. Както е станало — така. Когато разбра, че дъщерята на неговия научен ръководител е влюбена в него до полуда, за него най-лесно бе да ускори нещата и да завърти с нея ненужен и тягостен за себе си роман, вместо постепенно и деликатно да пренесе отношенията на приятелски релси, като се старае да не обиди и нарани младото момиче. Беше свикнал да плува по течението, а не да се съпротивлява.