— Просто да полудееш! — ахна тихо Настя. — Нима си прилича?
— Едно към едно — потвърди Коротков, като отпиваше от димящото кафе. — Сравнявах със снимките на изчезналите. Сякаш Олег Бутенко и той са един и същ човек.
Олег Бутенко бе първият от изчезналите юноши. Септември 1995 година. Намерен мъртъв през декември. Значи все пак маниак хомосексуалист. От това по-лошо здраве му кажи. Ловенето на маниаци е трудна и неблагодарна работа. Обикновено нищо не ги свързва с потърпевшите, често не се познават предварително, личен мотив също няма. Как до го хванеш такъв? Как да доказваш после, ако той сам не си признае?
Наистина, в това дело имаше някои следи. Първо, оставените от престъпника на мястото, където са откраднати видеокасетите. Второ, престъпникът трябва да има скривалище, където държи нещастните младежи, докато те умрат. И трето, още една крехка и рехава следа, водеща в района на вилната зона „Мечта“…
Докато се люлееше в празния вагон на метрото, Настя мислено си рисуваше схемата на необходимите действия. Първо: да изясни въпроса с охраната на видеотеката. Защо по това време се оказва толкова уязвима? Всички ли видеотеки на това място са без специална сигнализация или само тази? Кой може да знае, че нощем видеотеката ще остане неохраняема? Второ: защо са обрали точно тази? А не друга, в друг район на града, на друга улица? Защото само тя не се охранява, или защото крадецът живее наблизо? Трето: откъде крадецът е научил, че във видеотеката има всички интересуващи го касети? Ходил е там, интересувал се е? Или е действал напосоки, защото по принцип навсякъде има едни и същи касети? Четвърто: в тази видеотека не дават ли касети под наем? Ако дават, може крадецът да е вземал касети, и то неведнъж и затова да е осведомен за асортимента на филми. И ако е ходил много пъти там, може случайно да е дочул информация за нощната охрана. Трябва да се проверят всички пунктове, които дават видеокасети под наем, да се вземат тетрадките за регистрация и да се препишат имената на всички, вземали от откраднатите филми. Чака ги огромна работа, но не могат да минат без нея. Все пак това е реална следа. Пето: защо е откраднал касетите, вместо просто да си ги купи, без да се главоболи? Скъпо? А не е ли скъпо да държи момчетата със седмици дрогирани? Можел е да не купува касетите, а да ги вземе под наем, което е много по-евтино, и да ги презапише. Но му трябва второ видео. Какво пък, мигар е нямало от кого да поиска?
Настя никак не можеше да свърже човека, обрал видеотеката, с оня, който краде юношите, държи ги продължително време в домашния си затвор и на воля ги тъпче с наркотици. Но тя напразно се опитва да свързва едното с другото. Логиката на лудия не прилича на логиката на психично здравите. Може за крадеца да е било принципно важно да задигне точно тези касети. Може да е куфеел от тях.
Когато Настя излезе от метро „Шчолковска“, вече бе съвсем тъмно. От напрегнатата работа и множеството изпушени цигари през деня главата й бе натежала, искаше й се малко да се поразходи. Щеше да тръгне покрай автобусната спирка, но се сети, че вече е късно и Льошка сигурно се вълнува. По-добре да хване автобуса. Днес не беше вземала колата от мъжа си и Алексей може да е съвсем сигурен, че не е у Соловьов. Няма да тръгне на оня край без кола. Но все пак той се вълнува. Още повече че преди една година за малко не я убиха точно пред къщи, когато ето така се връщаше от работа. Тогава я спаси чудото в лицето на човека, който загина няколко дни след това. Второ такова чудо вече няма да има, няма на какво да разчита.
Настя мина четири спирки с автобуса, слезе и тръгна след една двойка, която отиваше в нейната посока. От спирката до дома й пътят бе неприятен във всяко едно отношение — неосветен, пуст, с дупки, така че разходките тук по късните часове не носят нищо радостно. Увлечени помежду си, двамата пред нея благополучно я „домъкнаха“ до самия вход и продължиха по-нататък, сигурно да търсят щастието си или — в най-лошия случай — някое уединено местенце.
Във входа бе тъмно, но не така страшно, все пак на своя територия е. Като излезе от асансьора на своя етаж, Настя внезапно си спомни дома на Соловьов. Просторното антре, широката площадка…