Ключовете й се бяха замушили в някой ъгъл на необятната й чанта и тя напразно се опитваше да ги открие, но се отказа и натисна звънеца. За нейно учудване зад вратата бе тихо. Може би Льошка гледа телевизия и не чува? Тя позвъни още веднъж. Никаква реакция. Все пак се наложи да търси ключовете.
Алексей не беше вкъщи. Настя си спомни, че не видя и колата пред блока. Това бе странно и неизвестно защо неприятно. Тя се съблече бързо, уви се в топлия халат и седна в кухнята, като сложи пред себе си огромна купа със салата от домати и краставици, поръсена с копър и магданоз.
Тя обичаше дома си, тук винаги се чувстваше добре, уютно, спокойно. Вярно, че жилището е миниатюрно, с една стая, двама души не могат да се разминат в коридора, банята и тоалетната са заедно, но на Настя не й бе тясно. Дори двамата с Льошка се чувстваха нормално и напълно удобно. Но след като ходи в „Мечта“-та, собственият й дом започна да й изглежда по друг начин. Не че преди Настя не беше виждала хубави жилища. Съвсем не. Ето например апартаментът на брат й Саша — цял палат е, за час не можеш го обходи. Настя ходеше един-два пъти месечно при брат си, но никога след това жилището й на „Шчелковска“ не й се струваше чуждо, тясно и смешно. Може би, защото брат й Саша е изцяло друг, не като нея. Има друго образование, друго мислене, друга професия. Александър Каменски е бизнесмен, банкер, богат, енергичен човек, мозъкът му е настроен на търговска вълна. Затова Настя възприемаше напълно естествено факта, че той живее по съвсем друг начин.
А Володя Соловьов е от нейната порода. Човек със способности в областта на чуждите езици, който живее от това. Обикновен филолог. Не е предприемач, няма фирма. Преводач. Настя също би могла да работи в издателство и да превежда книги, ако навремето не бе предпочела милицията, вонящите трупове, плачещите пострадали и съмнителните радости от разобличаването на престъпниците. И обстоятелството, че би могла да живее така, както сега живее Соловьов, правеше погледа й, оглеждаш жилището си, по-придирчив.
„Защо живея така примитивно? — мислеше тя, докато гълташе машинално салатата и не усещаше вкуса й. — Защо? Не съм беднячка, ако мерим с обществения аршин. Лекарите и учителите получават много по-малко, да не говорим за пенсионерите. Къде се дяват парите? Всеки път едва стигат от заплата до заплата при строго разпределение. И още един важен момент: нямам никакво свободно време. А това означава, че съм принудена да купувам скъпи продукти. Когато бях студентка в университета, купувах от месарницата бъбреци, струваха много евтино, но за приготвянето им трябва да изгубиш един ден. Първо ги киснеш четири часа, после ги изваряваш, после задушаваш. Сега нямам време за такива неща, пак добре, ако се върна в десет, а сутрин тичам в осем.“ Денем няма възможност да обикаля магазините и се налага да пазарува от павилионите около метрото, а там е значително по-скъпо. По-рано можеше да се купи докторски салам и макар че бе отвратителен, с близо деветдесет процента нишесте и хартия, но като се позанимаваш с него половин час, може да получиш нещо съвсем прилично за ядене. Първо да го посвариш с подправки, после да го сложиш върху дебела филия хляб, да го намажеш с кетчуп, да го поръсиш със ситно нарязан магданоз и чесън, отгоре да сложиш парче кашкавал и го пъхаш във фурната или в тигана под капак на слаб огън. След такива манипулации хартиено-нишестеният салам може да се употребява за храна дори с удоволствие, но нали самите манипулации искат време. А какво ти време, когато се прибираш вечер в десет и направо припадаш от глад. Та се налага да купува карбонад5 или пастърма, това е три пъти по-скъпо, затова пък е вкусно и не се нуждае от приготовления. Режеш и можеш да ядеш.
Все едно, дори изведнъж Настя да започне да пести от храна, пак няма да икономиса пари за къща, каквато има Соловьов. Това е съвсем друго равнище на доходи. И тя никак не разбираше защо човек, който знае три чужди езика, може да живее в такъв удобен и красив дом, а друг човек, знаещ пет езика, който при това с тежката си, мръсна, но толкова необходима работа е полезен за обществото — как така този вторият е принуден според доходите си да живее в миниатюрно жилище с общ санитарен възел. Тя не се съмняваше нито за миг, че бившият й възлюбен е честен човек. Не е крадец и мошеник. И парите му са чисти, изкарани с честен труд. Просто има — как да го наречем — нещо неправилно при уреждането на сегашния ни живот. И разликата, която съществува между Настя и Соловьов, е вследствие на това, а не бива да е така, ако говорим сериозно.