Внезапно тя се хвана, че с удоволствие мисли за Соловьов. И че утре пак ще отиде у тях.
„Настася, не си права — уморено си каза тя, — трябва да работиш, а ти продължаваш да мислиш за удоволствие. Изхвърли си от главата всички глупости, не си на години, когато е простено да правиш такива грешки. Още повече — за втори път в живота.“
Настя дояде салатата, изми купата, постоя петнадесетина минути под горещия душ, за да се отпусне, и се пъхна в леглото. Мислеше да звънне на родителите на мъжа си в Жуковски — може да е отишъл да ги посети. Посегна към телефона, но спря. Няма нужда. Ще си помисли, че го проверява. И после, ами ако не е там и родителите му не знаят къде е? Никога не си е поставяла задачата „да хване“ Льошка. И не защото сто процента е сигурна в безкрайната му вярност. Льоша е нормален жив мъж, който по всяко време може да хареса красива интересна секс дама, която никак да не прилича на Настя, невзрачната, малко студена и напълно лишена от сексапил. От гледна точка на теорията на вероятностите това е напълно допустимо, но Настя никога не смяташе, че трябва да знае за това. Защо? От почти трийсет и шест годишния си живот, двайсет познава Чистяков. Повече от половината си живот. Заедно ще остареят, винаги ще бъдат заедно и каквото и да се случи, ще си останат най-близки приятели. Това е проверено от опит и не подлежи на съмнение. И после, нима тя е безгрешна? Съвсем не.
Та не позвъни на Льошкините родители. Но тъкмо се канеше да изгаси лампата, и телефонът зазвъня.
— Настя? — чу неуверен глас в слушалката.
Павел Иванович, бащата на Саша Каменски. И нейният, естествено.
— Да, аз съм — отвърна тя, като се опитваше да скрие учудването си.
Каменски-старши звънеше изключително рядко. Разведе се с Настината майка, когато дъщеря му бе съвсем мъничка, и общуваше с нея само на големи празници, и то по телефона. Вярно, когато Настя се сприятели с Александър, сина на баща си от втория му брак, и жена му Даша, Павел Иванович като че ли започна да се обажда по-често. Но за Настя си остана напълно чужд човек, както и беше, и тя не изпитваше абсолютно нищо към него, нито симпатия, нито неприязън. Настя обожаваше втория мъж на майка си, боготвореше го и цял живот го наричаше тате, а Павел Иванович като че ли не съществуваше за нея.
— Настя, обаждам се да те предупредя — Павел Иванович се запъна. — С Дашенка се случи беля, и твоят Алексей отиде да помага на Саша.
— Какво се е случило с Даша? — изплаши се Настя.
— Ами тя… такова… — мънкаше Каменски-старши, но Настя се досети.
Даша бе бременна, в четвъртия месец. Сигурно е изгубила бебето.
— Как е станало?
— Не знам. Саша ми се обади преди около два часа от болницата. Каза, че Алексей трябва да заведе някакъв добър лекар. И ме помоли да ти звънна, за да не се притесняваш. Настя, не се сърди, че толкова късно измъкнахме мъжа ти от къщи, но Саша е в такава паника, толкова се тревожи за Дашенка. Нека Алексей остане с него. Може ли?
— Добре. Благодаря, че се обади — отвърна Настя.
„Благодаря, че се обади днес, а не утре — добави тя мислено. — Върнах се преди един час. И ако имах друг характер, през този час щях да се побъркам от вълнение къде се е дянал мъжът ми без предупреждение, дори не е оставил бележка. А ти, татенце, вместо да ми звъниш през пет минути, за да ме хванеш на прага, когато си влизам, и да не ме караш да нервнича, ми се обаждаш кой знае кога. Телевизия ли гледаше? Имаш късмет, че по характер съм спокойна и не изпадам в паника от първата секунда. Станала е беля с Дашенка… През целия си живот никога не си ме наричал Настенка. Не ревнувам, пази Боже. Дашка е изумително същество, подвижно чудо със сини очи, лично аз ужасно я обичам и ми е трудно да си представя човек, който не би могъл да я обича. Но нали аз съм твоята дъщеря. Или не съм? Или за теб съм просто детето на жената, за която някога си бил женен, напълно случайно си бил женен, от глупост и много за малко?“
Не й беше интересно да мисли за Павел Иванович, прекалено малко означаваше в нейния живот. Настя много повече се безпокоеше за здравето на братовата жена. Първото дете — малкият Саша — нямаше и годинка, роди се в началото на юни. Настя от самото начало не беше сигурна, че Даша постъпва правилно, като ражда второ дете с такъв малък интервал. Но много искаше момиченце. И Саша бе толкова щастлив! Горкичката Даша, ще бъде жалко, ако не успее да запази детето. Макар че, от друга страна, на колко години е! На двайсет. Ще има време да народи десетина, стига да има желание. Главното е сега да не се случи нещо сериозно, което да повлияе на способността да зачева и износва плода в бъдеще.