ГЛАВА 4
Артур Николаевич Малишев се оказа младеещ петдесетгодишен брадатко с неочаквано тих глас.
— Пазя си гърлото — поясни той, като забеляза как Настя се напряга да го чуе. — Всеки ден по шест часа в аудиторията — това не е шега работа. А вечерно време пък курсове, допълвам за насъщния. Затова между занятията се старая да говоря почти шепнешком.
Той не знаеше толкова много за Соловьов, никога не били особено близки, не били в една компания. Просто по едно и също време карали аспирантура, макар и в различни катедри. За случилото се нещастие с Владимир Александрович научил от жена си, а тя пък от някаква позната, работеща в „Бърза помощ“. Приятелката била поклонничка на „Източен бестселър“, та затова различила Соловьов от огромната маса хора, които пристигат в болницата с колите на „Бърза помощ“.
— Не бихте ли си спомнили какво точно каза вашата жена, когато цитираше приятелката си? — попита Настя.
— Каза, че известният преводач Соловьов е пребит от някого и „Бърза помощ“ го закарала направо от улицата. Това е всичко, няма повече никакви подробности.
— Ами приятелката на жена ви? Познавате ли я?
— Не, за съжаление. Дори не знам как се казва.
— Как така? — смая се Настя. — Да не познавате приятелката на жена си?
— Тя не е приятелка, просто позната. Жена ми се запознала с нея в болницата. Мисля, че след това разговаряха два пъти, но онази жена никога не е идвала у нас.
— В коя болница са се запознали?
Малишев явно се обърка.
— Аз… не знам.
— Артур Николаевич, не става така. Не криете ли нещо?
Той се изчерви и започна припряно да търси запалката си, която лежеше точно пред очите му.
— Знаете ли… Жена ми прави аборт. По това време аз отсъствах. Тя не искаше да знам. Затова е напълно естествено, че не знам в коя болница е била.
— Но все едно, пак сте научили, че е правила аборт — отбеляза Настя.
— Да. — Малишев вдигна глава и я погледна в очите. — Няма смисъл да крия от вас. Щом работите в милицията, няма да се успокоите, докато не изясните, нали?
— Горе-долу е така — кимна тя.
— Още повече че за това знае целият институт. Ние с жена ми се разведохме. В живота й се появи друг мъж. Когато прави аборта, беше бременна от него. Затова искаше да скрие от мен. Известно време успяваше. После този мъж й предложи да се оженят и да замине с нея в чужбина. Той има някаква голяма фирма в Кот д‘Ивоар. Това е всичко.
— Извинете — рече виновно Настя. — Не исках да ви принуждавам да говорите за нещо, което ви е неприятно. Но много ми трябва да открия приятелката от „Бърза помощ“. Няма ли да ми подскажете нещо?
— Не. — Малишев вдигна рамене.
— И няма ли как да се свържа с жена ви?
— Нямам телефона й. Тя е там, в Гвинея. Тоест в Кот д‘Ивоар.
— Ясно — въздъхна тя. — Може би бившата ви жена има приятелки, които е възможно да знаят в коя болница е била?
Малишев изреди няколко имена, които Настя старателно си записа в бележника.
— Но не съм сигурен, че това ще ви помогне — предупреди той. — Жена ми беше много потайна и предпазлива, на никого не се доверяваше, особено на жени. Все пак се стараеше да запази в тайна връзката си с този милионер и доста дълго успяваше да го постигне. Ако споделяше с приятелки, всичко щеше да излезе наяве много по-рано.
— Артур Николаевич — усмихна се Настя, — не искам да ви разочаровам, но мъжете винаги последни научават, това е стара истина. Може цялото ви обкръжение отдавна да е знаело за нейния роман.
— Не. — Той поклати глава. — Сигурен съм, че не е така.
Настя не разбираше на какво се крепи непоколебимата увереност на доцент Малишев, но спря да търси подробности. Защо излишно да травмира човека?
Но надеждите й за приятелките на бившата му жена не се оправдаха. Или не са били толкова близки приятелки, или дамата наистина е била твърде потайна особа, но никоя от тях не можа да посочи болницата, където тя е правила аборта. Пък и не е чудно, в Москва има огромно количество болници, а при аборт приятелките не тичат на посещение. Всичко минава за три дни, а може и за един. Отишла сутринта, вечерта се прибрала. Пътят бе един: да проверяват всички болници поред и да търсят тази, в която е била преди две години Ана Сергеевна Малишева. Сетне да вземат списъка на всички жени, които са се намирали там едновременно с нея и да търсят сред тях работник от „Бърза помощ“. Огромна, трудоемка работа и за какво? Нали не търсим престъпник, а само една жена, която кой знае защо твърди, че Соловьов е пребит. При това е напълно неясно дали тя е била в бригадата, която го е закарала в болницата, или е чула от някои колеги. Добре, да речем, че Настя намери жената, установи точно, че Владимир Александрович наистина е бил пребит. И какво по-нататък? Какво отношение има това към изчезващите момчета? Каква е връзката с откачения, който е откраднал касетите от видеотеката? Никаква. И никой никога няма да й разреши да губи ценно време, за да изяснява истината за бившия си любовник, който не е замесен в нищо криминално и дори не е заподозрян.