— Правилно си постъпила. Дори не си представяш колко се радвам, че отново се появи в моя живот.
Настя виждаше, че той иска да смени темата, и не започна да настоява. Но не се канеше да говори сега за чувства.
— Моля ти се, кажи ми коя от тия източни книжки ти се струва най-успешна? — попита тя. — Вярвам на вкуса ти. Ще прочета тая, която ми кажеш.
— Чети ги наред и няма да сбъркаш. Всички са отлични. И сюжетът, и типажите, и диалогът.
— Но трябва да има най-хубава от тях — настояваше Настя. — Твоята най-любима.
— Любима ли? Тогава „Острието“. Но вече я няма, тя излезе миналата година. Ако решиш да я прочетеш, ще ти дам моя екземпляр.
— Благодаря, непременно ще я прочета.
Разбира се, че ще я прочете. И „Острието“, и всички останали книги, които е превел. Просто за да разбере защо точно тази книга нарече любима. Кажи ми коя книга харесваш и ще ти кажа за какво си мислил, когато си я чел. „Спри — сепна се тя, — какво правиш? Защо ти е да знаеш за какво е мислил и какво е чувствал, когато е превеждал книгата? Какво, да не си намислила да го разработваш? От къде на къде? Само защото е решил да скрие от теб и от околните историята с побоя? Овладей се, Настася. Признай си честно: интересен ли ти е като човек? Пак ли си увлечена? Ако да, значи си пълна глупачка, колкото и печално да звучи. Ако не, остави го на мира и не рови в душата му.“
Генадий Свалов, оперативният служител от Западния окръг, беше млад и повече приличаше на някой от „новите руснаци“, отколкото на традиционно ченге от криминална милиция. Здрав, набит, късо подстриган, караше симпатичен син фолксваген и не се разделяше с мобифона си. Настя знаеше, че минута разговор по мобилен телефон струва долар, скъпо е за милиционерска заплата. „Докарва си отнякъде момчето“ — помисли тя неодобрително.
— А пък аз ви помня — съобщи той на Настя. — Водехте ни занятията по криминалистика.
Напълно е възможно. Всяка година преди практиката на студентите от последния курс Настя се уговаряше да проведе няколко практически занимания. Целта бе да огледа най-свестните и нестандартно мислещите. После се включваше Виктор Алексеевич Гордеев, който се разтичваше да уреди точно тези момчета да дойдат при тях на практика. Първо, винаги трябват работни ръце, и второ, от тези студенти после избираха новите сътрудници.
— Тогава взехте на стаж при вас и Олег Мешчеринов, помните ли? — продължаваше Свалов.
Помнеше. Това бе един от най-тягостните и спомени. На занятията Олег й се стори умен и съобразителен, само него отдели от слушателите в групата. Но се оказа, че тези качества на Мешчеринов се използват не само в отдела за борба с тежките престъпления. Олег водеше двойна игра, работеше на противниковата страна, пречеше за разкриване на престъпленията и накрая… Мешчеринов уби кварталния Женя Морозов, майор Ларцев остана инвалид, а самият Олег загина. Стреляха един срещу друг, но Ларцев бе по-точен. Владееше добре служебното си оръжие. Интересно дали Свалов знае при какви обстоятелства е загинал колегата му от курса?
Настя обясни на Генадий подробно плана си за събиране на сведения, които могат да помогнат да се залови крадецът кинолюбител. Предстоеше тежка работа и, изглежда, това не предизвика ентусиазъм у младото ченге. Нещо повече, на Настя й се стори, че той не схваща добре хода на мислите й.
— Какво искате да кажете? Да се ходи по всички видеотеки? — попита недоволно той.
— Не само трябва да се отиде, но и да се препишат имената на хората, които са вземали интересуващите ни филми.
— Но там не се иска документ за самоличност, можеш да кажеш всякакво име.
— Това не бива да те вълнува. Отначало трябва да се обработят фамилните имена, а чак след това ще мислим как ще работим с тях — обясни търпеливо Настя.
— Но как ще се работи с тях, след като са фалшиви? — Генадий недоумяваше искрено.
Настя започна да се дразни. Изглежда, младежът търси най-лесните пътища. Странно как е могъл да се досети да провери титрите на четиринадесет филма. Дали не му е подсказал някой?
— Първо, не се знае дали крадецът е използвал фалшиви имена. Може да не е смятал за необходимо, особено ако не е планирал предварително кражбата. И второ, изобщо не знаем дали е ходил във видеотеките.
— Какво, значи такава огромна работа може да се окаже съвсем напразна? — изуми се Генадий.
— Може — кимна Настя. — Но пак трябва да се върши. Става дума за възможен убиец и трябва да се прави всичко, което може да даде резултат. И запомни, ако обичаш: не е нужно да се говори за детайлите. Имам предвид изчезналите и загиналите младежи. Разбра ли ме?