Стори й се, че той абсолютно нищо не разбра. Май са сбъркали с тоя Свалов, но нямаше връщане назад. Вече е включен в групата и знае всичко за нещастните момчета. Няма накъде да отстъпват.
Вечерта Настя тръгна за болницата да види жената на брат си. Разбира се, брат й се бе постарал Даша да е сама в стая с телевизор и хладилник. Като погледна бледото лице на младата жена, Настя усети остра болка в сърцето. Тя вече знаеше, че не са успели да запазят бебето.
— На колко години си, Дашуня — ласкаво рече тя. — Едва на двайсет. Ще успееш да народиш толкова дечица, колкото поискаш.
— Толкова исках точно това бебе — едва чуто отвърна Даша. — Беше такъв чудесен ден, когато ние със Саня… е, нали разбираш.
— Дашенка, миличка, вие със Саша така се обичате, че в живота ви ще има още множество чудесни дни. Не се отчайвай, скъпа. Нали се канехте да ходите в Париж в деня на годишнината от сватбата? Представяш ли си колко ще е хубаво, ако си дойдете с бебче от Париж.
— Какво говориш — прошепна гласчето на Даша, — годишнината е след месец. Няма да стане. Лекарят каза, че трябва да се пазим два-три месеца.
От огромните й сини очи потекоха сълзи, но Даша мъжествено се стараеше да се усмихне с треперещи устни. Сърцето на Настя се късаше от жалост.
— Кога ще те изпишат?
— След седмица, ако няма усложнения. Извинявай — Даша се надигна в леглото и избърса сълзите си, — ще се постарая повече да не рева. Защо ли ми беше да вдигам този идиотски агрегат.
Настя вече знаеше от мъжа си, че нещастието е станало, когато Дашка, с нейния домакински темперамент, се опитала да премести пералнята. Наистина, че сама си е крива. Хем от това не й ставаше по-малко жал.
В коридора се сблъска с брат си, който мъкнеше две огромни чанти с плодове.
— По-добре й донеси някоя интересна книжка — рече Настя и го целуна по бузата. — Трябва да се отвлича.
— Вече й носих. Не иска да чете.
— Ами накарай я. Ти мъж ли си й или какво? Прояви власт. На никого няма да стане по-леко от това, че по цял ден плаче за изгубеното бебе. И въобще, колкото може по-бързо си я прибирай вкъщи. Тя ще посърне тук. Лежи и плаче от сутрин до вечер. Това на нищо не прилича.
— Знам — въздъхна Каменски. — Бързаш ли?
— Не много. Защо?
— Да отидем заедно при Даша. Вече идвах два пъти. Само ще оставя плодовете, ще поседим десет минути и ще те закарам у вас.
Те отидоха в стаята й. Даша, като не очакваше за днес нови посещения, беше дала воля на сълзите и ридаеше горчиво. Беше непоносимо за гледане. Настя излезе тихичко в коридора, остави брат си сам с ридаещата си съпруга. Саша се показа след двайсетина минути. Лицето му бе разстроено и навъсено.
— Имаш право — рече той, когато тръгнаха надолу по стълбите, — трябва да прибера Дашка оттук. Още утре сутринта ще отида при главния лекар и ще настоявам да я изпишат на моя отговорност. По-добре да лежи у дома, край детето. Тъщата ще се грижи за нея не по-зле от лекар. Майчинските грижи са най-добри.
Настя не се съмняваше, че така ще направи. Ако откажат да изпишат Дашка, в ход ще влязат парите. Брат й няма да се поскъпи за никаква сума, щом става дума за жена му и синчето. Той бе млад преуспяващ предприемач, доста солиден човек и трезво вярваше, че парите могат да решат всички проблеми.
На път за Настиния дом той дълго мълча, после неочаквано попита:
— При вас с Льоша всичко ли е наред?
— Разбира се. Защо питаш?
— Стори ми се, че е някак напрегнат. Да не сте се скарали?
— Санечка, ние никога не се караме, нали знаеш. Може би е изморен.
— Ася, не ме заблуждавай. Аз ли не знам как изглежда мъжът ти, когато е изморен. Беше видимо разстроен от нещо.
— Глупости — не се съгласи тя, като чудесно разбираше от какво точно е разстроен Алексей. От епопеята й със Соловьов. — По-добре ми кажи известна ли е в деловите кръгове дама на име Якимова?
— Яна?
— Да. Янина Борисовна.
— Охо, огън жена. — Саша се усмихна за първи път, откакто бяха тръгнали. — Има желязна хватка. Плюс невероятен късмет. И е невероятно богата. Защо ти е?
— Така, любопитствам. Случайно се запознах с мъжа й. Но, Саня, интересът ми е съвсем частен. Надявам се, че разбираш. За нейния съпруг аз работя във фирма, а не в криминалната милиция.
— Казват, че мъжът й си стои вкъщи с децата. Вярно ли е?
— Вярно. Кара ги в детската градина и на училище, прибира ги, готви. Виждал ли си я някога?