— Естествено, много пъти.
— Каква е?
— Ууу — Александър направи изразителен жест, — страшна работа. Красавица. Но всичко й е в изобилие. Ръст, обем, глас, коса. Ако я намалиш към три пъти — тогава няма да има грешка.
— Чувал ли си някакви клюки?
— Как да ти кажа… И да, и не.
— Ще ми обясниш ли?
— Трудна работа — пак се усмихна брат й. — Например, когато веднъж внезапно направи успешна сделка, която по всички прогнози трябваше да се провали, се заговори, че уж използвала незаконни методи за силово въздействие върху контрагентите си. Но само се говори, защото никой не може да твърди със сигурност, че наема биячи или шантажисти, за да постигне целите си.
— Може би в сделката е имало някакви лични причини? — предположи Настя. — Нещо интимно, да речем.
— Това не. — Саша бе категоричен. — За такова нещо никой не е намеквал. Яна има репутацията на безупречна жена. Пък и ти нямаше да питаш, ако я видеше. Мъж, който реши да си има работа с нея, трябва най-малкото да е камикадзе. Трябва да е висок поне два метра, да тежи към сто и двайсет, и десетина милиона в долари, естествено. И да е ерген. И да е не по-стар от четирийсет и пет до петдесет и пет. С властен характер и твърда ръка като допълнение. Тогава ще има шанс. А къде се намират такива мъже?
— Добре де — усъмни се Настя, — не преувеличавай. Знаеш ли какъв е мъжът й? По-нисък от мен, половината глава плешива, мил и срамежлив. Много славен чичко. Целият отдаден на децата и домакинството. И по всичко личи, няма собствени доходи.
— Точно така — усмихна се Каменски. — Защо й е такъв? Жените си избират любовници, които не приличат на мъжете им.
— Може и да си прав — замислено се съгласи тя.
Наближаваха техния блок.
— Ела у нас — покани го Настя. — Защо да стоиш самичък вкъщи? Нали малкият Санечка е у родителите на Дашка.
— Добре — прие с желание Саша.
Едва ли някой ще повярва, че природеният брат и сестрата се познават едва от година и половина, а преди това са знаели за съществуването си, но никога не са се виждали и дори не са разговаряли по телефона. Саша бе с осем години по-малък, имаха общ баща, но различни майки. Запознанството им не започна твърде приятно, но бързо прерасна в гореща взаимна симпатия, а после и в искрена привързаност. Така искрено и горещо Настя и Алексей заобичаха Даша, по това време само „момичето“ на Саша Каменски, после годеницата, после жената. Саша, както и Настя, бе единственото дете на родителите си и двамата се възприеха с радост — роднини по кръв, така си приличат и по външност, и по характер, макар да са възпитавани в различни семейства. И двамата приличаха на баща си Павел Иванович Каменски, бяха високи, светлокоси, слаби, с почти безцветни вежди и мигли. И двамата малко студени, малко цинични, сдържани и безжалостни към самите себе си. Но ако видят как страдат близките им, са способни на всепоглъщащо съчувствие и съпреживяване.
Настя не понасяше закъсненията. Винаги се стараеше да излиза по-рано, като оставяше резерва за всякакви непредвидени усложнения, като например спиране на влака в тунел или задръстване, при което автобусът спира за дълго време. С Гена Свалов се уговориха да се срещнат на площад „Комсомолски“, но до уречения час имаше още двайсет и пет минути и тя реши да поскита по гаровия площад, да погледа книгите, които се продаваха там в изобилие.
Книгите на издателство „Шерхан“ бяха много, веднага биеха на очи с яркото си и познато оформление. За своя изненада Настя видя и „Острието“ — книгата, която според Соловьов била издадена още миналата година и отдавна се и изчерпала. „Явно Володя преувеличава популярността на поредицата“ — помисли с усмивка тя. Но реши да си купи романа, макар че Соловьов й даде своя екземпляр. Нека да го има, а на Володя ще върне неговия, пази Боже да се случи нещо с книгата, ще стане неудобно. Настя си купи още три романа от поредицата „Източен бестселър“. Соловьов я уверяваше, че всички кримки са написани грамотно и на достатъчно високо равнище, а двамата с мъжа й обичаха и с удоволствие четяха такива книги.
Като видя интереса й към поредицата, продавачът от сергията веднага се впусна в обстоен разговор:
— Имате късмет, взехте последната „Тайна на времето“. Много добре се купува, днес продадох вече шест.
— А купува ли се тази поредица? — поинтересува се Настя.
— Чудесно! Да знаете как върви! Чакат новото заглавие, непрекъснато питат, а постоянните клиенти ме молят да им запазя.
— Ама наистина ли „Тайната на времето“ е последната? — недоверчиво уточни тя. — Съвсем последната?