— За днес — да. Утре пак ще ми докарат. От всяко заглавие вземаме по три-четири парчета на ден. Ако изданието върви, тогава, разбира се, повече, до десет книжки. Ако не върви много — вземаме по една.
— И отдавна ли продавате тази „Тайна“?
— Почти месец.
Настя се разходи по площада, погледна асортимента на другите павилиони. Навсякъде имаше книги с чудноватия красив вензел „ИБ“ и всички продавачи твърдяха, че поредицата върви като топъл хляб. Не е чудно, че Соловьов е станал богат. Изглежда, получава повече от прилични хонорари. Особено ако не му плащат фиксирана сума, а процент от печалбата при продажбата.
Като пъхна купените книги в чантата си, тя се насочи към мястото за среща с Гена Свалов. Генадий закъсняваше, минаха вече пет минути след уречения час. Настя се намръщи. Не обичаше неточността.
Най-накрая младият оперативник се появи със закъснение от петнайсет минути. Нямаше намерение да се извинява и веднага с делови вид се зае да вади от куфарчето си листове. При това лицето му нямаше много приветлив вид и дори може да се каже, че беше недоволно.
— Тук са данните от дневниците на трийсет видеотеки. Отидоха ми два дена за тях.
— А колко са видеотеките?
— Седемдесет и четири.
— Значи ще ти заминат още три дена — спокойно каза тя. — И не ме гледай така, сякаш те карам в работно време да се занимаваш с личните ми проблеми.
— Затънал съм в текуща работа — сърдито измърмори Свалов.
— Представи си, и аз. А маниакът, който се разхожда свободно из града, създава главоболие на нас двамата. Не на някой друг, а точно на нас. Хайде да се постараем винаги да помним това, става ли?
След като взе записките на Свалов, Настя се върна на „Петровка“ и се залови с неотложните работи. Прибра се вкъщи почти в десет вечерта. На кухненската маса я чакаше бележка:
„Отивам да изнасям лекция, ще се върна късно. Вечерята е във фурната, моля те, потруди се да я стоплиш. Целувам те.“
Да, Алексей познаваше добре жена си, глупаво е да се отрича. Прочутият мързел на Настя понякога достигаше до парадокси, а за нея бе нещо съвсем обикновено да не си стопли яденето. Ако храната по принцип можеше да се консумира студена, тя така и постъпваше. Ако пък не биваше да се яде студена, в отсъствието на строгия Льошин контрол тя предпочиташе да си отреже филия хляб и да я хапне с парче кашкавал или салам, като я затули със силно кафе.
Борбата между мързела и глада продължи около минута, след което Настя взе компромисното решение: бързо да натъпче в стомаха си традиционния сандвич и да чака търпеливо завръщането на мъжа си, за да вечеря заедно с него. Тя си отряза хляб и парче салам, после се настани по-удобно, изпружи крака, повдигна ги на втори стол и отвори купения на гарата бестселър със заглавие „Острието“. Книгата беше написана на прекрасен език, интригата се развиваше стремително и още първите няколко страници напълно погълнаха вниманието й.
След известно време Настя с учудване забеляза, че пръстът й, с който държеше страницата, почерня. Мастилото ли цапа? Тя допря другия си пръст и тръкна лекичко по текста. Върху белия лист се появиха мръсни шарки. Настя приближи книгата направо до лицето си — точно така, усети характерната миризма, която издават току-що излезлите от печатницата книги.
Тя отвори книгата от края и прочете данните в карето. Дадена, за печат на 26 януари 1995 година, излязла от печат на 3 март 1995 година. Минало е повече от година, а мастилото цапа. И миризмата. Не е възможно. Сигурно е допечатка, допълнителен тираж. Но защо са отпечатани старите данни? Излиза, че това са остатъци от миналогодишния тираж.
Тя бръкна в чантата си и извади и втората книга — онази, която й даде Соловьов от собствените си запаси. Книгите бяха абсолютно еднакви и данните в каретата съвпадаха. Но тази не миришеше на прясно мастило и по страниците не оставаха петна. Как е могло да стане така, че двете книги да са отпечатани по едно и също време, преди година?
Мисълта й веднага заработи математически. Продавачът от сергията каза, че от търсените книги се продават до десет парчета на ден. Добре, нека да са пет. Колко сергии има в Москва? Около триста. Да вземем двеста. От двеста сергии по пет книги — хиляда на ден. Какъв тираж е посочен в карето? 70 000 екземпляра. Това е за седемдесет дни. И само в Москва. Но нали „Шерхан“ продава книгите си и в другите градове. Ето, на предпоследната страница има цял списък на официалните дилъри на издателството. Дванайсет фирми в дванайсет области на Русия. Да предположим, че половината от тиража е останала в Москва, другата половина е заминала в другите градове. Значи 35000. Трийсет и пет дни продажба. Може би по пет книги на ден продават само първата седмица, а после продажбата върви по-бавно? Но продавачът на гарата каза, че „Тайната на времето“ се продава от около месец, а само днес е продал седем книжки. Не, не излиза. Не може една година по сергиите да има „Острието“ от най-популярната серия с тираж 70 000 екземпляра. Трябва да е изчезнала от продажба още през май-юни миналата година. Е добре, нека да е през август. Но сега сме вече април… Откъде се е взела тази книжка на сергията на Ленинградската гара?