— Не си ли ужасен, а?
Настя разбра, че конфликтът вече е изчерпан. Той продължи цяла седмица, от миналия петък, когато тя за първи път отиде у Соловьов да го поздрави за рождения ден. Цяла седмица в дома им цареше напрежение и хладно отчуждение, макар да се държаха както винаги — спокойно, миролюбиво и дружелюбно. Такива скрити конфликти са много опасни, оставят незарастващи рани в душата, макар да няма викове, скандали и прочие ярки и силни прояви. Тя си спомни една фраза от току-що прочетения откъс от „Острието“: „Човек с тъжни очи — това е човек, който в детството си никога не е плакал, когато са го ругали и били.“ Фразата й се стори смътно позната, но сега Настя нямаше настроение да се рови в спомени.
ГЛАВА 5
Ерата на видеотехниката донесе със себе си множество промени. Първата и най-чувствителната беше постепенното препрофилиране на кинотеатрите: вместо да прожектират филми, те преминаха на търговия с мебели, автомобили, техника и дори сватбени рокли. В просторните и някога красиви фоайета сега имаше игрални автомати, светеха табелки „Обмяна на валута“ и вече нищо не напомняше, че тук някога е царствало киното — което между другото се смяташе от приличните хора за изкуство. Но изместването на изкуството от търговията и примитивните забавления стана нещо съвсем обикновено.
Втората промяна, която не всеки можеше да забележи, бе „преместването“ на децата от улицата по домовете. Разбира се, ако можеше да се пусне видеото направо на пейката в парка, младежта щеше да постъпи точно така, понеже е на свобода, в компания, с цигара между зъбите и чаша вино менте, а главното — гледането на кино без родителски надзор е къде-къде по-приятно. Но понеже световният технически прогрес изоставаше от потребностите на подрастващите, все пак се налагаше да гледат кино в домашни условия. Родителите са доволни — рожбата не се шляе по улиците, а рожбата пък от своя страна се радва, че може да се забавлява и да си прави удоволствие, вместо да чете дебели скучни книги за някаква си война и мир. Инспекторите от детските педагогически стаи въздъхнаха с облекчение. Учителите безнадеждно махнаха с ръка, отчаяни, че някога ще дочакат учениците им да благоволят да прочетат предвидената от програмата литература. С всяка изминала година децата четяха все по-малко и по-малко, а граматичните грешки в писмените им работи ставаха все повече и повече.
Сега видеокасета може да се купи на всеки ъгъл. И почти във всички тези места касетата може да се вземе под наем. Това ставаше по два начина: безименно-поверителен, т.е. несериозен и скъп, и с дневников отчет, т.е. сериозен и евтин. В първия случай човек отива във видеотеката, взема касета, оставя в залог сума, равна на продажната цена на касетата, а когато връща филма — получава обратно парите си с удръжка за ползването, т.е. наем. При това в кутията с ярък надпис можеш да пъхнеш всичко, което ти хрумне, и да си оставиш за лично ползване някой нов хит, а да върнеш нещо много старо и съвсем не касово. Като вариант на некрасивата постъпка се практикува следното: не връщаш във видеотеката тяхната касета, а копие, направено с много лоша апаратура, с ивици, лош звук и прочие прелести. При приемане на касетата не се прави проверка. Но и цената на услугата на подобни места е висока: продавачът разбира цялата степен на риска, понеже, като открие измамата, не може да намери наглия мошеник-клиент, затова вдига цените за ползване на касетите, та при подобни неприятности да има финансов резерв за подмяна на откраднатото копие с ново.
При отчетния начин с дневник във видеотеката все пак питат за името и дори искат документ за уточняване на адреса. Затова пък наемът е малък, жълти стотинки. Но така е само на книга. В действителност нещата изглеждат малко по-иначе. Рядко се искат документи, макар фамилиите да се записват. В този случай наемът е малко повече, отколкото трябва да се взема при показване на паспорта, но не толкова много, колкото дават „безименните“. Получава се нещо средно. В столицата имаше точно седемдесет и четири такива пункта, в които се води отчет чрез дневник. И тази събота на Настя й предстоеше да поработи по тридесет от тях, в които бе успял да отиде Генадий Свалов.
Денят се оказа изключително подходящ за домашна къртовска работа. Вчера все още слънцето светеше ярко и поставяше под съмнение способността на някои не особено волеви личности да устоят на изкушението да се разходят бавно. Затова пък в събота още от сутринта времето не мамеше наникъде. Под ниските плътни облаци бе мрачно, сиво и мокро, ръсеше дребен дъждец и мисълта за разходка не събуждаше никакви приятни асоциации.