Настя, разбира се, не издържа, даде си почивка и спа до десет и половина. Тя изобщо обичаше повечко да поспи, особено в такова мрачно дъждовно време като днешното. Алексей стана много по-рано и когато тя с усилие отвори очи се оказа, че мъжът й отдавна е закусил и се е разположил в кухнята — готви се за поредната лекция, която му предстои да чете тази вечер в някакво търговско учебно заведение. Там подготвяха икономисти и затова задължително включваха в програмата курс по висша математика.
Като едва тътреше крака и усещаше немощ в цялото тяло, Настя се пъхна под душа и започна да се събужда. За да накара главата си да работи, се опита да си припомни заглавията на четиринадесетте филма, задигнати от странния крадец. Не само заглавията, но и жанра. На третото заглавие леко превъртя крана и поразхлади водата. На седмото засече, то бе сложно и дълго. От яд Настя врътна силно крана със синьо кръгче и под струите на мигновено изстиналата вода трудното заглавие изплува в паметта й от само себе си. Тялото й настръхна, но тя мъжествено тормозеше полусъбудилия се мозък, докато не изреди и четиринадесетте филма.
Затова пък след екзекуцията се появи в кухнята весела, с порозовяло лице и блестящи очи. Алексей отмести настрани книжата си и направи място на жена си да закуси.
— Льошик, нека да приготвя за обед нещо екзотично по твое желание — предложи Настя.
След вчерашното обяснение с мъжа си тя още по-остро почувства вината си, че го е накарала да страда, и сега искаше по някакъв начин да я заглади.
Алексей вдигна глава и я погледна с интерес:
— Например?
— Ами и аз не знам. По твой избор. Какво искаш?
— Есетра. За предпочитане — на грил. Ще се справиш ли?
— Ще опитам — отвърна храбро тя.
Настя изобщо не беше уверена в способностите си да приготви есетра на грил, но в края на краищата главното е да започне, пък после ще видим, ще надникне в готварската книга или ще попита Льошка. Изпи бавно две чаши силно кафе, сдъвка сандвича с кашкавал и стана да се облича, за да отиде до магазина. Льоша току я поглеждаше с неприкрита ирония, но напълно добродушно. Щом жена му веднъж на три месеца се готви да отиде в събота в магазина сама, без мъжа си, може да се окаже забавно. Обикновено през почивните дни ходеха за покупки или заедно, или — ако Настя работеше — с това се занимаваше Алексей.
Тя намъкна якето и маратонките и надникна в кухнята:
— Льош, а какво да купя?
— Добър ден! Той изразително разпери ръце. — А от какво възнамеряваше да правиш есетра на грил? От говеждо ли?
— Ама. Льош — измяука жадно тя. — Та аз не знам каква есетра да купя. Замразена, прясна, в кутии, на килограм или друга.
Алексей въздъхна печално и обясни подробно къде най-близо може да купи каквато трябва есетра, колко и как да я избере.
— И не забравяй домати, краставици, магданоз, картофи и един буркан с гъби. И купи също настъргано мариновано цвекло, ако видиш.
— Че защо? — глупаво попита Настя.
— За гарнитура. Щом ще харчим толкова пари за есетра, трябва да я сервираме така, че да е приятно. Действай, както ти казват по-големите, не се прави на умна.
— Виж го ти! — Настя прихна и натъпка в чантата си пластмасови торбички с дръжки. — По-голям с осем месеца, пък ми говори…
— Вземи колата, големичката ми — рече насмешливо Чистяков. — Трябва да се купят зеленчуци за през седмицата.
— Няма нужда — не се съгласи Настя.
— Не, има. Пак ще се държиш за гърба. Недей спори, ако обичаш.
— Е, Льоша, не обичам да ходя на пазар с колата. Излишен лукс. Пък и трябва да търся място за паркиране, там е пълно с народ, нали разбираш. Не, не искам.
Алексей захвърли писалката на масата и вдигна очи към тавана:
— Господи, защо ми пробута за жена не умницата, която сам си избирах и чаках толкова години, а някаква безмозъчна глупачка? Сега ще трябва да зарежа лекцията, да се облека и да отида заедно с нея на пазар, защото това глупаче не бива да носи повече от три кила, иначе ще го заболи гърбът. Виждате ли, не иска колата, проявява каприз в събота сутрин. И заради този каприз нещастният съпруг трябва или да отиде с нея да мъкне чантата, или да се готви в близките дни да слуша как стене, охка и се държи за гърба, предизвиквайки жалост и състрадание към себе си. Кой вариант да предпочета, Господи?
Настя разбираше, че той се шегува, но по гласа му чувстваше, че мъжът й започва да се сърди. Тя наистина не обичаше да кара колата, много се изморяваше от шофирането, но сега май не трябва да се опъва, иначе Льошка ще тръгне с нея и ще изостави лекцията си. Няма да е добре.