Пазарът не бе много далеч и тя напазарува набързо. Само след час изваждаше в кухнята покупките, които Алексей придирчиво оглеждаше. За нейно голямо учудване се оказа, че правилно е избрала есетрата и изобщо е купила всичко, без нищо да забрави и обърка.
— Добре, върви си работи — великодушно рече Чистяков. — Аз ще приготвя всичко, че ти ще похабиш скъпата стока.
Тя радостно млясна мъжа си по бузата и изчезна в стаята. Неприятната, но задължителна част свърши, сега започваше приятната, интересна и носеща удоволствие — работата.
Настя пусна компютъра и за начало начерта голяма таблица, в която имаше четиринайсет колонки — за всеки откраднат филм. Отгоре на всяка колонка написа заглавието на филма и започнала разчертава редовете. Десет административни окръга. Отстрани да напишем името на окръга. Сега вземаме всеки конкретен пункт за даване касети под наем, като знаем адреса, намираме в кой окръг се намира и нанасяме всички данни в съответния раздел. Засега пунктовете са трийсет, но до вторник, както тя се надява, ще се появят списъци за още четирийсет и четири.
Когато се занимаваше с нещо, Настя не обичаше да мисли, че може би го прави на вятъра. Твърдо вярваше, че няма работа залудо. Дори ако не донесе желания резултат, непременно ще се получи друг резултат, който изобщо не са очаквали. Крадецът кинолюбител може да е вземал касети там, където наемът е по-висок, но не питат как се казваш. Може. Напълно е възможно. И тогава опитът на Настя да го хване сред огромното множество хора, вземащи касети в евтините видеотеки, предварително е обречен на неуспех. Но тя непрекъснато помнеше, че крадецът е отмъкнал касетите, макар да е било по-лесно да ги купи. И ако това е свързано с материалното му положение, значи най-вероятно ги е взел там, където са по-евтини. Разбира се, кражбата може да не е поради липса на пари, а да е свързана с психическите особености на престъпника. Но при всички случаи трябва да се работи с фамилните имена. Ако нищо не излезе, значи крадецът е вземал касети там, където са по-скъпи, или изобщо не е използвал услугите на видеотеките, получил е касетите временно от някой друг източник. Това ще са други работни версии, ще се наложи и тях да обработва. Няма напразна работа, а отрицателният резултат също е резултат, както обичаше да повтаря самата Настя Каменска.
Беше вече достатъчно топло и Кирил Есипов, генералният директор на издателство „Шерхан“, реши да открие курортния сезон. В петък вечерта замина на вилата си в Подмосковието, по Рижкото шосе, очаквайки в събота за обед двамата си приятели съратници — Гриша Автаев и Семьон Воронец. Есипов бе ерген, но дамата на сърцето му беше все същата, която и миналата година — високата, стърчаща с една глава над него дългокрака манекенка Оксана. Вовчик, якият двуметров телохранител на Есипов, отдавна си точеше зъбите за нея.
В къщата бе много горещо и Оксана се разхождаше само по шорти и късичка блузка с презрамки, под която се показваше доста широка ивица от гладкия й стегнат корем.
— Кога ще дойдат твоите? — попита тя, като отиде при Кирил и се разположи на коленете му.
— В три. Защо? Да нямаш някакви планове?
— Нямам никакви планове, просто искам да се облека, преди да са се появили.
— Откъде тая скромност? — усмихна се Есипов.
— Оттам — грубо и обидено отвърна момичето. — Не ми харесва, когато твоят дебилен Воронец ме разсъблича с поглед.
— А той разсъблича ли те? — все така лениво полюбопитства Кирил.
— Не си ли забелязвал? Или мислиш, че като сте такива богати и неразделни приятели и тримата, аз трябва да съм обща? Разбира се, първо за теб, като командир, като капитан на отбора, а после, каквото остане, и на тях. Така ли?
— Ксюша, Ксюша — той я погали по гърба и раменете с ласкав и успокояващ жест, — какво говориш, моето момиче. Ти си ми красавица и нищо чудно, че на мъжете им текат лигите подир теб. Това е напълно естествено и не трябва да им се сърдиш. По същия начин не бива да се сърдиш и на мен, че не скачам да разбия муцуната на всеки, който те погледне. Та аз не мога да се сбия с половин Русия, нали?
— Все едно, трябва да кажеш на твоя Воронец да не ме зяпа — упорстваше Оксана и се притискаше по-силно към Есипов. — Той е гаден и ми е неприятно.
— Е, Ксюшенка, глупости. Пък и не е професионално. Ти си манекенка и трябва да свикнеш, че ще те гледат всички наред, а не само онези, които лично на теб са ти приятни.
— Добре — тя въздъхна шеговито и го целуна по темето. — Ще търпя твоя Семьон в името на величието на професията ми.
Оксана съвсем не беше глупава, макар да обичаше да се поглези и да се преструва на глупаче. Зад широкото безметежно чело без нито една бръчица се криеше прагматичен ум на девица, която добре знае кое колко струва, защо и с какво да плати за една или друга услуга. Бе достатъчно деликатна и възпитана, за да може Есипов да я води на светски прояви, и в същото време добре чувстваше социалната дистанция. Нали можеше да има и към телохранителя Вовчик същите претенции, като към Семьон, но нито веднъж не се оплака на Есипов от него. Вовчик е слугата, долният слой, една нейна дума, и ще го изпъдят без съжаление и без да му платят. А защо да страда момчето? Затова, че има нормална здрава мъжка реакция, която не прави разлика между обикновената мацка и гаджето на шефа? Семьон Воронец е нещо друго. Нищо не го заплашва, Кирил в никой случай няма да се раздели с него, те са стари приятели и делови партньори, затова може да се оплаче от него. Няма да навреди на Семьон, а Оксана все пак си излива гнева, няма да го сдържа вечно в себе си я. И друго, грехота е да се оплаква от Вовчик, той е добро момче, а главното — разбира, че няма шансове пред господаря. А Семьон Воронец се смята за неотразим и затова не вижда нищо позорно, ако се чука с момичето на своя приятел и бизнес партньор. Макар че какво неотразимо има в него?