За пристигането на Автаев и Воронец Оксана вече бе по джинси и плътен трикотажен пуловер с дълги ръкави. По правило не присъстваше на деловите разговори, макар нищо да не криеха от нея. Просто скучаеше. Ето и сега, като постоя с гостите протоколните десет минути, тя се извини вежливо, усмихна се мило и излезе от стаята.
Телохранителят Вовчик седеше в просторната кухня и решаваше старателно кръстословица. Щом чу стъпки, вдигна глава и приветливо се усмихна.
— Не казаха ли кога ще обядват? — попита той, като огледа жадно момичето.
— След двайсетина минути. Засега само пийват по малко. Нагълтали се с европейски маниери, а така и не се научиха кога да обядват6 — усмихна се Оксана. — Да ти помогна ли?
— Няма нужда, всичко е готово. Постой с мен, хайде да решаваме заедно кръстословицата. Седни ми на коленете, по-добре ще виждаш.
— Какво да виждам по-добре според теб? Буквите или страстната ти любов? — насмешливо го прекъсна тя. — Вовочка, сто пъти съм ти казвала, не си протягай лапичките към мен.
— Не ги протягам. — Той изпъна ръцете си напред и ги размаха игриво. — Каня те на коленете си. Ето къде са ръцете ми.
Те се засмяха на непретенциозната и пошла шега. На Оксана през ум не й минаваше да удовлетвори желанието на телохранителя. Дори когато се караше с Кирил, дори когато се чувстваше несправедливо и горчиво обидена, не мислеше, че може за отмъщение или на инат да изневери на Есипов с телохранителя му. Красивото и стройно тяло бе професионално оръдие, средство на труда, съществуваше, за да облича екстравагантни дрехи, които я правят още по-привлекателна, по-ярка и предизвикателна. Стана манекенка още като ученичка и свикна, че красотата на тялото трябва да се използва за работа, а не за разчистване на сметки или за някакви други неблаговидни цели.
Оксана си наля чай в голяма красива чаша с изрисувани златни лалета и придърпа пакета с крекерите. Вовчик не се учуди, знаеше, че Оксана спазва строго диета и никога, освен при особено отговорни случаи, не сяда да се храни заедно с гостите на стопанина. Тя имаше добър апетит на млада здрава жена, спазването на диета изискваше значително напрежение и мощни волеви усилия, затова Оксана се стараеше да не се дразни излишно от вида на такива вкусни, такива достъпни и толкова опасни за талията блюда. Вовчик разбираше това и се отнасяше съчувствено, като към тежка болест, с която не е прилично да се подиграва. Самият той много обичаше да се наяде до насита и съчувстваше искрено на момичето, което е принудено да се лишава от радостите на живота.
— Обърни се — каза той след известно време, — започвам да сервирам.
— Ти си човек — обади се с благодарност Оксана, като се премести на стола до прозореца и даде гръб на разкошния двукамерен хладилник, от който Вовчик ще изважда такава вкусна, но забранена за нея храна.
В кухнята, както и в цялата къща, бе горещо и след парещия чай на Оксана й се прииска прохлада. Тя дръпна райбера на прозореца и разтвори и двете крила. Коленичи на стола, облегна се с ръце на перваза и подаде глава навън. Дребните дъждовни капки приятно освежиха горещите й бузи. Кирил бе на верандата с гостите, явно снощи са се престарали с парното и сега всички търсеха къде е малко по-хладно. Може вчера да беше слънчево, ни през нощта температурата падна до минус пет, и вятърът бе северен. Кой да ти знае, че след няколко часа времето ще се промени, през нощта ще стане плюс четири, а през деня — почти петнайсет градуса.
6
В Русия обядът е привечер, солиден и стабилен, а вечерята — съвсем лека — късно вечер. — Б. пр.