До нея достигаха отчетливи гласове, сякаш седеше с гостите на верандата.
— Засега още никой не беше се сетил за това — чу Оксана гласа на Кирил Есипов. — Всички искат да ударят по-голяма печалба, затова им свиди да дават пари за изучаване на читателското търсене. Гриша, знам, че сега ще започнеш да се дърпаш. Разбери най-сетне, че трябва да умеем съзнателно да правим разходи, за да може след известно време да увеличим печалбата.
— И колко ще ни струва това по твоите сметки? — долетя откъм верандата недоволният глас на Григорий Автаев, търговския директор на „Шерхан“.
— Дай да сметнем. Трябва да се работи в Москва и големите градове, където имаме наши дилъри и където има големи вузове. Студентите и учениците от горния курс ще се заемат с удоволствие с анкетирането, всички искат да изкарат парички. Ако се плаща по хиляда рубли за една анкета, за тях това ще е добър стимул. Ще застанат до сергията с книгите и ще анкетират купувачите. Мисля, че на ден ще анкетират петдесетина души. Ако трябва, ще поработят два-три дена.
— И колко анкети искаш да получиш? — пак се чу гласът на Автаев.
— Мисля, около пет хиляди са достатъчни, за да добием представа, първо, за общата картина и, второ, за нашите читатели, за купувачите на книгите ни.
— Пет милиона! — ахна Автаев. — Това са хиляда долара. Да хвърлим хиляда долара за някаква никому ненужна анкета! За нищо на света.
— Много повече, Гриша — усмихна се Есипов. — Първо, трябва да се разработи и състави грамотно. За това са нужни специални знания. Ако неправилно съставим анкетата, ползата ще е колкото от пръч мляко. По-нататък. Трябва да платим на хората, които ще търсят бедните студенти, ще им обясняват какво трябва да правят и най-важното, ще ги контролират. Нали знаете какви са сегашните студенти. Ще седне вкъщи, ще си измисли за десет минута отговорите на петдесет анкети и ще легне да спи, а вечерта ще ни донесе анкетата и ще си иска парите, петдесетте хиляди рубли. Не, драги мои, студентът трябва да стои до сергията заедно с продавача, а контрольорът трябва да обикаля от сергия на сергия и да надзирава всичко да е наред. И това също струва пари. По-нататък. Анкетите трябва да се обработят, тоест отговорите да се вкарат в компютър. Семьон, ти можеш ли да работиш с програмния пакет за обработка на анкети?
— Какво? — тъпо попита Воронец.
Оксана се усмихна. Кой знае защо се развесели. Тя разбираше добре всяка дума на Кирил, тази идея се роди пред очите й и Кирил много пъти бе я обсъждал с Оксана. А тъпият Воронец нищо не схваща. Той сигурно не знае дори как се включва компютър.
— Нищо — грубо отговори Есипов. — А ти, Гриша?
— Колко? — прозвуча в отговор убитият глас на търговския директор, вече разбрал накъде бие главният.
— Също не по-малко от хиляда долара. Това е интелектуален труд и струва скъпо.
— Хиляда? — възкликна ужасен Автаев. — За какво?
— За въвеждане на анкетите в компютър, за съставяне на програма за обработката им, за таблици с резултатите и за заключителната аналитична справка. За всичко заедно — хиляда. За по-малко пари никой няма да се залови.
— Ами ако потърсим? — попита с надежда Григорий. — Може да намерим по-евтино?
— Вече се интересувах. Обикновено програмите за обработка на анкети са при хората, които правят анкети. Пакетът е голям, заема много място в компютъра и който не работи със статистика, изобщо не си го монтира. А който работи с анкети, отлично знае ценността на резултата от всяко анкетиране, тях не можеш ги преметна. Те по-добре от нас разбират, че в крайна сметка става дума за големи печалби и няма да се наемат да работят за жълти стотинки.
По звъна на приборите и чашите Оксана разбра, че започват да се хранят. Тя пак седна на стола, облакъти се на широкия перваз и подпря главата си с ръка. Лицето й беше мокро, но не започна да го бърше с кърпа — нищо, влагата е полезна за кожата. Когато Вовчик се върна в кухнята, тя помоли:
— Вовунчик, ако обичаш, сложи ми в чинията диетични продукти. Само без хляб и майонеза.
След няколко минути телохранителят постави пред нея голяма дълбока чиния с листа зелена салата, парченца ананас и ненакиснати овесени ядки. Той не разбираше как може да се яде това и от цялата си душа съчувстваше на младата манекенка.
Но Оксана не споделяше чувствата му. Тя знаеше, че в тази странна салата има една камара витамини, необходими за кожата и косата, а почти няма калории. Затова ядеше без отвращение, дори усещаше някакъв емоционален подем. Впрочем знаеше, че подемът е предизвикан от случайно подслушания разговор. Колко е по-умен и по-далновиден от партньорите си нейният Кирил! Винаги е чувствала това. От самото начало, от първия ден, когато се запозна едновременно с тримата. Тогава й беше казано: