— Разбира се, Владимир Алексадрович — усмихна се Андрей. — Ще остана. С моите работи мога да се заема и по друго време, няма нищо спешно и бързо. Щом ще бъдете зает с гостенката си, няма кой да наглежда чуждия човек в къщата. Не бива така.
Соловьов никак не можеше да овладее обхваналата го злоба заради прекъснатата за неопределено време работа и промяната на плановете. Виждаше и враждебността на Андрей към Настя и че това я нервира, затова искаше специално да уреди така нещата, че двамата да не се срещат в неделя. А сега всичко се променя заради някакъв идиотски вирус, който неизвестно как е попаднат в компютъра му. Ами ако помоли Настя да дойде днес? Да, да, точно така. Не утре, когато Андрей ще е през целия ден вкъщи, а днес, и да го освободи за тази вечер. Или да му възложи да отиде някъде.
Той бързо набра нейния номер. Обади се мъж и Соловьов веднага отбеляза, че гласът му е доста млад за възрастен заслужил професор. Ами ако не е мъжът й у тях, а любовникът?
— Ало — чу най-накрая нейния спокоен възглух глас.
— Аз съм — започна припряно Владимир Александрович. — Извинявай, че ти се обаждам, и то по никое време.
— Няма нищо. Слушам те.
— Какви са плановете ти за утре? — предпазливо попита той.
— Както се разбрахме. Защо, да няма някаква промяна при теб?
— Не. Тоест да. Тоест… Може би ще дойдеш днес? Още не е късно. Можем да прекараме вечерта чудесно.
— Имаш проблеми с утрешния ден?
— Не — излъга Соловьов. — Просто много скучая. Искам да те видя и не мога да чакам до утре.
— Много съжалявам — отвърна тя все така спокойно, — но днес не мога да дойда. Изключено е. Но ако при теб са възникнали някакви сложности и не можем да се видим утре, значи ще се срещнем някои друг ден. Но не днес.
— Настя, но аз така искам да те видя… Да, ти си права, имам проблеми, но не искам да отлагам утрешната ни среща. Ела днес, много те моля. Ще дойдеш ли?
— Не.
— Но утре няма да можем да се видим.
— Значи няма да се видим.
— Ами тогава?
— Не знам. Но не днес. Дори не подлежи на обсъждане.
— Не можеш заради мъжа си ли? — изведнъж се досети Соловьов.
— Мъжът ми няма нищо общо — отвърна хладно тя. — Имам работа и трябва да я свърша. Именно днес.
— Ами свърши я утре. — Той сам не разбираше защо изведнъж започна да проявява такава глупава упоритост. — Ако не се видим утре, ще ти се освободи половин ден.
— Вече ти казах, Соловьов, не е възможно. Изключено е. Значи да не идвам утре?
Той помълча малко. После отговори злобно:
— Ела. Ще те чакам.
— Ами проблемите? Ще ги уредиш ли?
— Не. Ще се наложи да се примириш с тях. Исках да освободя Андрей за твоето идване, виждам, че не можеш да го търпиш. Но обстоятелствата така се развиват, че утре няма да мога да го освободя, ще ми трябва. Затова пък ако дойдеш, ще мога да се освободя от него за тази вечер.
— Не изопачавай нещата. Аз се отнасям съвсем спокойно към твоя помощник, а той наистина не може да ме понася. До утре, Соловьов.
Настроението му съвсем се развали. Май тя не е толкова увлечена, както той мислеше. Или се преструва, играе, иска да си вдигне цената? Иска да го поизмъчи, да го накара да се терзае и страда, както някога, преди много години се е измъчвала и страдала тя самата?
— Андрей!? — извика капризно Владимир Александрович. — Хайде на разходка. Обличайте се.
ГЛАВА 6
Огромните кестеняви очи на Соловьов гледаха спокойно и сериозно.
— Казвам се Марина, аз съм от фирма „Електротех“. Какво се е случило?
Наистина, той бързо се справи с недоумението и сега разглеждаше с любопитство младата жена, дошла при него от фирмата за ремонт и компютърно обслужване. Кой знае защо Владимир Александрович бе уверен, че специалистът по вирусите ще е мъж. А пред него стоеше невисока особа към двайсет и седем, трийсетгодишна, с огромни очи, изпълващи половината й лице, и нежни устни.
— Изчезна ми цял файл — обясни Соловьов. — Един ден работа и накрая нищо.
— А предишните файлове?
— Мисля, че са цели — неуверено отговори той.
— И дори не са повредени? — уточниха кестенявите очи.
— Не съм проверявал. Боях се да ги зареждам, да не стане по-лошо.
— Разумно — съгласи се тя. — Дайте да видим. Къде ви е компютърът?
— Аз ще покажа — веднага се обади Андрей. — Елате с мен.
Помощникът я поведе към кабинета, Соловьов тръгна, без да бърза, след тях.
— Какви дискети използвате? — попита Марина, като пусна компютъра.
— Там са, в кутията.
— Само тези ли? Или използвате и чужди?