— Хайде, Вадик, разказвай. Цялата съм в слух.
— Чувала ли си за писател на име Ед Макбейн?
— Ами… Нещо съм чувала, но не помня какво.
— И не си чела, нали?
— Не.
— Слушай сега, Ед Макбейн е псевдоним. Всъщност истинското име на човека е съвсем друго. Но той има и още един псевдоним — Ивън Хънтър.
— Защо са му два? — учуди се Оксана.
— За запазване на читателския кръг. Под псевдонима Ед Макбейн върви поредица за ченгетата от 87-ми полицейски участък, а Хънтър пише по-сериозни книжки, със социална насоченост. Но ако някой читател познава добре произведенията и на Макбейн, и на Хънтър, лесно ще съобрази, че става дума за един и същи човек. Защото нито един писател не може да излезе от рамките на самия себе си, нали разбираш? Той е завършена личност, със своя система от възгледи и ценности, със свой литературен език, с типични похвати за построяване на фабулата и развитието на интригата. Не може да бъде за едни книги такъв, а за други друг. Затова внимателният поглед на опитния читател веднага ще види, че двамата автори всъщност са един. И оттук идеята ми. Може да се направи конкурс сред читателите. Но за целта е нужно издателството да има преки контакти с писателите. Да не общува чрез посредници и агенти, а директно. Необходимо е издателството да получи от един от авторите разрешение да публикува новата му книга под псевдоним или изобщо без да посочва име.
— Защо? — не разбра Оксана.
Изобщо тя не схващаше идеите на Вадим от раз. Щом той започнеше да разказва, тя винаги се смайваше как от това могат да се направят пари и защо то изобщо е нужно. Но той обясняваше буквално „на пръсти“, пред очите й замисълът му получаваше прост и логичен вид. Оставаше й само да се учудва защо Кирил Есипов не се е досетил сам за това.
— Представи си, книгата излиза в популярната поредица, но без име на автора. На корицата до името на издателството — с ярки букви пише: „Внимание: конкурс!“ Ще ти бъде ли интересно да вземеш в ръка такава книга и поне да прочетеш за какъв конкурс става дума?
— Разбира се — кимна Оксана. — На всички ще е интересно.
— Така. А отзад на обложката се пояснява. Пред вас е новият роман на известен писател, чиито книги излизат и продължават да излизат в тази поредица. Но името на писателя е тайна. Временно, естествено. Обявява се конкурс сред читателите: кой ще познае името на автора. Не да каже каквото му дойде наум, а да представи подробен мотивиран отговор, тоест да обясни на какво основание е направил извода си. Сходство на литературните похвати, аналогии, повтарящи се образи или идеи, език и стил на изложението. Определя се разумен срок за изпращане на отговорите, например три-четири месеца. И разбира се — грандиозни награди за първите три места. Какво ще направи заинтересуваният читател?
— Какво? — повтори въпроса му Оксана.
Тя го слушаше като омагьосана. В подобни минути дори изгубваше способността си да мисли самостоятелно, докато послушно следваше обясненията и доводите му.
— Читателят ще си купи книжката просто с надеждата, че ще познае автора веднага и ще спечели лесна награда. Помни, скъпа, любовта към лесните печалби е една от характерните черти на нашите съвременници. Читателят не обръща внимание на думите за подробен мотивиран отговор, решил е самонадеяно, че каквото трябва, ще го съобрази и ще го направи само с тази книжка в ръцете. Значи първото, което става — бързо изкупуване точно на това заглавие. По-нататък. Читателят е прочел книгата, почесал се е по тиквата и е разбрал, че работата не е толкова проста. Но вече се е разпалил. Първо, купил е тази дяволска книга, може да се каже, че е вложил пари. А второ, наградата вече е била в джоба му, разбираш ли? В мислите си той вече я е спечелил. И не иска да я изгуби. Но веднага го обземат съмнения: може само той да е толкова тъп, а да има по-знаещи хора и вече отдавна да са спечелили конкурса. Значи какво?
— Трябва да го ободрим — неуверено предположи Оксана.
— Умница. Издателство „Шерхан“ купува малко рекламно време или печатно пространство и осведомява постоянните си читатели, че още никой не е спечелил конкурса. И във връзка с това увеличава наградния фонд. Ако твоят Есипов не провали идеята за социологическото проучване на пазара, издателството ще има горе-долу представа за контингента на читателите си и следователно ще знае какви вестници четат и какви предавания по радиото слушат. И нашият любим читател, разбрал, че засега още има шанс, започва… Какво започва да прави, скъпа?