Най-сетне тя разбра какво предлага Вадим. Все пак колко е умен! Кирил, естествено, е славен мъж, но има да догонва Вадим…
— Ще започне да купува книгите от поредицата, които няма — радостно каза тя.
— Разбира се. Само част от хората купуват всички книги, които искат да прочетат. Останалите ги вземат от приятели и познати. Затова читателят ще се втурне да препрочита вече издадените книги от поредицата, ще открие, че вкъщи има една-две. Ще поиска от приятел — а той точно тогава е заминал някъде или е дал на някого книгата, или също е намислил да участва в конкурса. Та нашият хипотетичен читател ще се почуди, ще се почуди и ще отиде да си купи книгите, които няма. А на пазара са само наскоро издадените. Останалото отдавна е изкупено. Съобрази ли?
— Тогава излиза, че покрай конкурса може да се направи допечатка на старите издания и те ще се продадат — поде Оксана.
За двете години покрай Кирил Есипов, а и под ръководството на изобретателния Вадим тя започна доста добре да се ориентира в издателските работи. И разбираше, че ако се прави допечатка на тиража, без да се прави промяна в изходните данни, това ще донесе печалба, която се скрива от данъчните.
— Ако одобряваш идеята ми… Одобряваш ли я? — попита Вадим.
— И още как!
— Тогава ето ти задача за близките дни. Направихте ли вече анкетата за социологическото проучване?
— Какво говориш, Кирил едва в събота агитира ония скръндзи.
— Но агитира ли ги?
— Вадик, Кирил е господар на живота. Дори когато знае, че не е прав, пак ще постигне, което е казал. Къде ще ходят другите!
— Браво. Постарай се да вложиш в главата на твоя Есипов, че от анкетата трябва да се изстиска всичко, каквото може. В това число трябва да се постараете да получите информация къде да пускате реклама, за да може със сигурност да достига до основния кръг ваши читатели. Схвана ли?
— Разбрах, Вадик. Ще помисля как да го направя по-добре.
— Помисли, скъпа, помисли. Двамата с теб трябва още много да работим, за да може след три години да станем достатъчно богати.
— Колко дълго! — въздъхна Оксана.
— Този, който умее да чака, ще получи всичко — усмихна се Вадим. — Спомни си как започна всичко, ние с теб говорехме за пет години. Вече минаха две, остават само три. Ако се замислиш, не е толкова много. Затова пък след три години ще можеш спокойно да изоставиш работата като манекенка и да се заемеш със себе си. Да си намериш съпруг, да раждаш колкото искаш деца и да ядеш сладко, без да мислиш за фигурата си. След три години ще имаш толкова пари, че няма да ти трябва никаква работа. Дори ще можеш да си избереш съпруга по любов, а не според кесията му. Това е тя висшата свобода — свободата на избора. Заради това си струва да потърпиш.
— А ти? — изведнъж попита тя.
— Какво аз?
— Какво ще правиш със свободата си?
— Ще видим — усмихна се Вадим. — Главното е, че ще напусна работа. Държавната работа, която ме държи полугладен и която погълна най-хубавите години от живота ми. На моята служба съм отдал почти дванайсет години. Ще дам още малко — и край, стига толкова. После само ще вземам. Мисля, че ще бъде справедливо.
Като затвори вратата след него, Оксана взе душ и се залови с отвращение със закуската си. Обичаше да хапне вкусно и постоянно се дразнеше, че трябва да спазва диета. Овесени ядки и моркови — за кожата, копър и магданоз — против отоци, домати и краставици — защото в тях има малко калории. А й се искаше печено месо с картофки и кисело зеле и прочутия мамин борш, тлъст и парещ, с чушка и парченца сланина отгоре. И още торта, бисквитено-кремова. Някога някой бе казал на Оксана, че има плебейски вкус, щом обича тортите, трябва да предпочита „Полет“ — торта с орехови целувки. Но тя не обичаше орехови целувки, искаше обикновената квадратна торта от обикновеното си съветско детство, тортата, върху дебелия тортен блат на която има огромни разноцветни рози от маслен крем. Може и да е плебейство това, но Оксана обичаше да си спомня детството, което бе много щастливо и хубаво, изпълнено с ласка и родителска топлина. Всичко, което бе свързано с тези години, й беше скъпо, дори да не е толкова аристократично. Нека. Вадим е прав. Трябва да спечели повече пари и да живее така, както й се иска, а не да се тормози всеки ден и всеки час с изнурителни диети, каторжен труд и близост с нелюбим, макар и симпатичен мъж.
— Да не си посмяла да изневериш на твоя Есипов — неведнъж я предупреждаваше Вадим. — Потрай. Ако те хване с друг мъж, целият ни замисъл отива на кино. Ако те изгони, ще намеря кого да му пробутам, но ти ще останеш с празни ръце.