— Питай, мога да ти кажа и без карта.
— Не, трябва ми карта.
Коля отвори с въздишка чекмеджето и извади цяла камара карти, доста оръфани от постоянно ползване и изпъстрени с множество разноцветни бележки. При това на лицето му се четеше явна обида на Настя, която не вярва на знанията му.
— Може ли да ги взема и утре да ги върна?
— Вземай — измърмори Селуянов. — Много си самостоятелна.
— Не мърмори! — Тя го разроши ласкаво. — Когато Коротков се изприказва по телефона, прати го при мен за кафе. Ще направим размяна, ще ви отсипя от моето заради картата.
Тя се шмугна обратно в кабинета си и разтвори картата на свободното бюро. Погледна в таблицата. Да, ето редът, при вида на който се появява неуловимото усещане за неочаквана находка и мигновено изчезва. Видеотеката на улица „Коновалов“. И фамилията на един от клиентите, вземал касета под наем, също е Коновалов. Е, и? Голяма работа. Популярна фамилия, също като Иванов или Кузнецов.
Не, не е „голяма работа“. Все пак трябва да провери. Настя намери на картата улица „Коновалов“ и започна да изучава внимателно имената на улиците в района, като току отиваше до бюрото си и сверяваше с таблицата. Точно така. Във всяка от четиринадесетте колонки има фамилно име, което съвпада с името на улица в района на Кузминки-Перово. Полетаев. Шумилов. Михайлов. Паперник. Коновалов. Плюшчев. Кусков. И дори Перов и Кузмин. Девет фамилни имена. Пет от тях се срещат в две колонки, още четири — по веднъж. Всичко — четиринайсет. Господи, нима откри?
Настя се отмести от бюрото с картата и пак седна на мястото си, като хвана с две ръце главата си. Ако е така, колко било просто! Когато човек иска да се възползва от някакви фамилии освен от собствената си, как ги измисля? Откъде се появяват в главата му? Използва фамилиите на приятели или роднини. Спомня си имената на съученици или състуденти. Колеги. Съседи в блока. Отваря телефонния указател и където попадне пръстът му. Или казва името на хора, на които са кръстени улици. Естествено, няма да каже Пушкин, Горки или Свердлов. Нещо по-просто. Михайлов… Коновалов… Кузмин… Точно това й трябва.
Но за тази цел трябва да познаваш добре целия район. Трябва да живееш или да работиш там.
Настя въздъхна дълбоко, стараейки се да овладее напиращата усмивка, грабна картата и бурканчето с нес кафето и отново хукна тържествуващо към съседния кабинет. Този път на телефона бе увиснал Селуянов, а Юра Коротков деловито мажеше хляб с топено сирене.
— О! — възкликна радостно. — Тъкмо се канех да идвам за обещания кафяв прах, а ти пристигаш на крака.
— Не се радвай, заедно с кафето донесох и работа.
— А, не — застена Коротков, — само не работа. Кажи, че се шегуваш.
— Шегувам се — повтори послушно Настя. — Знам къде да търся оня психар.
Коротков замря с ножа с ръката.
— Шегуваш ли се?
— Нали нареди да се шегувам. — Тя сви рамене и взе от бюрото един готов сандвич. — Той живее или работи в района на Кузминки-Перово.
— Коля! — ревна Коротков, захвърляйки ножа на бюрото. — Свършвай приказките, има работа.
Селуянов се намръщи недоволно, каза още няколко думи и затвори.
— Върви й давай след това картата — измърмори той. — Направих добро дело, а тя сега не ме оставя да поговоря с момиче. Неблагодарна садистка. Какво се е случило?
Настя изложи набързо резултатите от мъчителните си таблично-топонимични издирвания.
— А така! — възхитено поклати глава Селуянов, забравил одевешната обида. — Но, Ася, територията, където са разположени улиците, е много голяма. Как ще се търси?
— Трябва да се види по картата месторазположението на видеотеките, в които се явяват тези фамилии, и да се нанесат по Източния окръг. Може би ще можем да локализираме кръга за търсене. Коля, това е твоя територия, без теб няма да се справим. Само ти можеш да кажеш със затворени очи какви жилищни комплекси има в тази част на града и какви предприятия.
Коля погледна изразително часовника си.
— А кога ще живеем?
— Добре де — намеси се неочаквано Коротков, който винаги се радваше да позакъснее за вкъщи, — Валюшка бездруго те чака у вас, не мисли, че обществеността не знае. Няма нужда да ходиш на срещи.
След развода Селуянов дълго живя сам, все не можеше да започне стабилен, сгряващ душата роман и ето че преди около месец се запозна с чудесната Валечка от градското управление на милицията. Понеже бе щастлив и едноличен собственик на отделно жилище, за него наистина не стоеше проблемът „тичам на среща“. Валентина живееше при него. Сутрин Коля я караше на работа, а вечер тя го очакваше с гореща вечеря и неизменното сериозно внимание към неговите милиционерски грижи.