Те изпиха бързо кафето със сандвичите, разстлаха картата и се заловиха за работа. Човек с „улично“ име е вземал под наем четиринайсет филма от осем различни видеотеки за касети. Като нанесе на картата тези осем точки, Селуянов помоли вежливо, но непреклонно колегите си да го оставят сам, да не дишат във врата му, да не му дават съвети и да не висят на главата му. Настя и Юра Коротков послушно се обърнаха и излязоха.
В кабинета на Настя цареше арктически студ. Като хукна с картата под мишница, тя бе толкова възбудена от догадката си, че забрави да затвори прозореца, дето отвори да проветрява. Оттогава бе минало достатъчно време, та неголямата по размери стая да изстине до температурата на промишлен хладилник. Затова пък въздухът бе абсолютно чист и свеж.
Коротков затвори бързо прозореца и зиморничаво сви рамене. Настя извади от гардероба якето си и се наметна. Беше късно, но знаеше, че не може да си тръгне. Не може, докато Коля свещенодейства над картата и не е казал своята дума. Ако отложи разговора до утре, просто ще умре от нетърпение и неизвестност.
— Ася, а ти вярваш ли в идеята си? — попита Коротков.
— Не знам. — Тя въздъхна и уморено притвори очи. — Вече нищо не знам, Юрик. Понякога ми се струва, че този маниак не съществува изобщо, просто съм го измислила. Преследва ме сянка, която е плод на моето възпалено въображение. Няма такъв маниак, той е мит. И всичко, което се опитваме да направим с теб и Коля, от самото начало е неправилно.
— Но нали момчетата си приличат — възрази той. — Това не е измислица. Нали всички гледахме снимките — и ти, и Гордеев, и ние с Коля. Не може на всички да се е привидяло едно и също. И после, осем от деветимата са от еврейски семейства. Установено е точно, можеш да не се съмняваш в това. Асенка, ама ти съвсем ли се отчая?
— Аха — промърмори тя, почти без да помръдне устни.
Изведнъж почувства такава жестока умора, че дори нямаше сили да говори.
— Какво да направя за теб, за да се развеселиш? Искаш ли да изтичам навън и да ти донеса сладолед? Или бонбони? Искаш ли?
Тя поклати отрицателно глава и отвори очи.
— Благодаря ти, Юрик. Ти си истински приятел. Не обръщай внимание на киселата ми физиономия. По-добре ми разкажи нещо.
— Бездруго знаеш всичко за мен — усмихна се Коротков. — Синът расте, тъщата боледува, Лялка всеки ден прави скандали. Това са моите новини.
— А Люся?
Коротков имаше продължителен роман с Люся Семьонова, бяха отложили преминаването му в официални рамки до порастването на децата: един син при Юра и двама — при нея.
— Сега Люся е в командировка. Изпратиха я някъде из Приморието за цял месец. Хрумнало им да разработват прогноза на престъпността за пет години. При това с варианти, в зависимост кой ще победи на президентските избори.
— Скучаеш ли без нея?
— Скучая — призна Коротков. — Много.
— Юра, имал ли си някога повторни романи?
— В какъв смисъл?
— Срещаш жената, с която някога отдавна сте имали роман, и всичко започва отначало. Случвало ли ти се е?
— Не. Защо ме попита?
— Просто така. Интересно ми е.
— Аска, не го увъртай! Признай си защо попита.
— Нали ти казах: просто така.
— Лъжеш — убедено констатира Юра. — Поне да беше се изчервила от приличие.
Той се канеше да добави още нещо на тема безсъвестна лъжа, но в този момент се раздаде мощен удар по стената.
— Коля ни вика. Хайде. Интересно какво е открил?
Настя дори не успя да се смае къде отиде сковаващата я току-що умора. Просто преди секунда седеше облегната на стола и искаше само едно: да легне и да заспи, а в следващия момент разбра, че се намира в съседния кабинет.
— Е, Коленка? Излезе ли нещо? — попита тя, като се стараеше с всички сили да надвие неизвестно откъде появилото се треперене в гласа.
— Мисля, че да. Вижте, граждани ченгета. Изхождах от това, че видеотеките, където този тип е бил по-често, са най-удобни за него от гледна точка на маршрута. За вас не е интересно какво съм пресмятал и измервал, важен е резултатът. Или той живее тук — Коля огради с молив неголям район — и периодично пътува ето тук, на север, или живее тук, а пътува дотук, в центъра. Или точно обратното. Живее на север или в центъра, а идва в тези две места. Но тогава трябва да е с твърде специфична работа.
— Защо? — застана нащрек Настя.
— Я ми изреди бързо десет улици около „Петровка“ — настоя Селуянов.