След сломяване на съпротивата и смазване на авторското самолюбие може да им наложат условията си, напълно заробващи, за да няма къде да мърдат. А Семьон трябва да изглежда в очите им добър, за да се съгласяват за всичко с него занапред, помнейки как той ги е защитавал от нападките на Автаев.
Всичко се развиваше по сценария, но като слушаше разговора от кабинета, Оксана разбираше, че сценарият е лош. Тоест той е планиран за всеки друг, само не и за тази дамичка. Оксана чувстваше това и същевременно виждаше ясно, че никой не го разбира — нито Кирил, нито Гриша Автаев, нито Воронец. Дамата имаше друг характер, съвсем не такъв, на какъвто те разчитаха. Жената почти нищо не говореше, само слушаше внимателно, и Оксана почти виждаше с очите си как писателката се подсмива мълчаливо и сгъва пръсти, пресмятайки гафовете на издателите в беседата си с нея. Видението бе толкова ярко, че Оксана неволно замижа и тръсна глава. Видението изчезна.
— Ако все пак искате да продължим сътрудничеството си с вас — разнесе се най-накрая женски глас, — изобщо не разбирам позицията ви. Ако пишем лоши книги, трябва да изпитвате облекчение, че отиваме в друго издателство.
— Не казваме, че книгите ви са лоши — отговори бързо Есипов.
— Но аз не съм глуха. Току-що казахте, че работата ни не струва парите, които ни плащате за нея. Че в романите ни има множество недостатъци. Че с лекота можете да се откажете от ръкописите ни и няма да загубите от това. Тогава защо е целият този разговор? Защо ме поканихте? Повярвайте, не съм обидена за критиката и ниската оценка на работата ни. Имате право на собствено мнение и аз не възнамерявам да го оспорвам. Но ако искате отношенията ни да продължават, не трябва да говорите такива неща на авторите. След такъв разговор всеки уважаващ себе си човек просто ще стане и ще си отиде.
— Е, прекалено добре мислите за авторите — усмихна се Есипов.
„Идиот! — злобно помисли Оксана. — Какъв идиот! Как може да се държи така! Та той фактически й каза в лицето как се отнася към авторите. Като към бедни простаци, дето са готови да пълзят по корем пред паничката, в която издателите са сипали топла супа от господарската трапеза. Нищо не е разбрал. Не е разбрал, че тази дама не е толкова проста, както той мисли. Кретен без мозък. Самоуверен тъпак.“
Тя нервно взе една цигара. Вадим е прав. Кирил все още не е акула от издателския бизнес. Не разбира, че главното са хората. Защото, ако авторът не напише книга, издателството няма да има какво да издава. Нека да е най-доброто издателство, най-престижното, най-богатото, но ако авторите не съчиняват и не носят съчиненията си на тях, нищо няма да има. Издателството ще се превърне в сапунен мехур. Затова трябва да се поддържат приятелски отношения с авторите. Трябва да ги обичат, да са приветливи с тях, да им треперят, да им ближат задниците и да ги гледат угоднически в очите. Издателството се храни от авторите, а не обратното, и докато Есипов и обкръжението му не разберат тази истина, нищо няма да се получава. Само дреболии. А Вадим не иска дреболии. Иска издателството да стане монстър, който носи гигантски печалби. А щом това е нужно за Вадим, значи е нужно и за нея, за Оксана.
ГЛАВА 8
Коротков позна. Слава богу, внуците на Светлана Михайловна бяха здрави, както и останалите членове на семейството й, затова пък през нощта в петък срещу събота стана авария на електроцентралата и в събота сутринта нямаше ток в Главното управление на вътрешните работи на Москва. В нито един контакт и в нито един шнур. Това изобщо не смути Касиянова. Дори да не може да се върши фина работа, но струящата от прозореца дневна светлина е напълно достатъчна да се заеме с писмената.