По всичко изглежда, че гардеробиерът познаваше Юра, много приветливо се усмихваше. Настя отвори менюто, без да съблича якето си. Да, изборът е отличен. Трудно ще намериш блюдо, което да липсва. И цените са солидни.
— Е? — осведоми се насмешливо Коротков. — Удовлетворява ли те менюто?
— Напълно — отговори спокойно тя, като съблече якето и го метна на перилата на гардероба.
Залата бе миниатюрна, две двойни маси за шест-осем души, три обикновени маси за четирима и още две, поставени в ъглите и оградени с невисок парапет. На тях можеха да седят само по двама души. Коротков уверено поведе Настя към една от тези маси. Бяха сами в салона. Нямаше други посетители.
— Какво е това? — тихичко попита Настя, като се оглеждаше и палеше цигара. — Защо е празно?
— А, до пет часа винаги е така. После започват да се стичат мафиотите и тяхното обкръжение. Но не всеки ден. Тук редът е строг: всеки йерархически слой си има свои дни и часове, главно след осем вечерта до полунощ. А през деня — моля, отворено е за всички желаещи. Обслужват бързо, готвят вкусно, снабдяването е с висококачествени продукти, сервитьорките са вежливи.
Настя дори не подозираше колко е огладняла. Омете чинията си с такава скорост, че Коротков само зяпна от почуда.
— Имам впечатление, че не са те хранили цяла седмица — обади се той. — Къде гледа любимият ти съпруг?
— Той ме хранеше — обясни Настя, — но аз не ядох добре. Бях много нервна, а когато съм нервна, не мога залък да сложа в устата си.
— А сега поуспокои ли се малко?
— Не че… — Тя направи неопределен жест със стиснатата между пръстите цигара. — Но сега поне настъпи някаква яснота. Поне разбирам какво и как трябва да направя по-нататък. Трябва да съберем всички възможни сведения за Черкасов, в това число да изясним има ли вила или второ жилище. Ако е маниак и по всяко време на денонощието към него се обръщат съседи с молби за разни ремонти, съвсем сигурно е, че не държи момчетата в апартамента на улица „Муранов“. Ако намерим вилата му или някаква негова къща извън града, трябва да включим експертите. От обувките на убитите момчета са вземани проби пръст, сега предстои да се сравнят с пробите от мястото на тази къща. Между другото трябва да се вземе проба и от улица „Муранов“. Следва транспортът. Има ли кола? Къде я държи? Изобщо — разбирам какво да правим по-нататък, затова ми се отвори апетит.
Понеже бяха единствени посетители, обслужваха ги бързо и обядът не им отне много време. Около пет вечерта отново бяха на „Петровка“. Влюбеният Селуянов, който с появата на Валентина започна да спи по-здраво и по-дълго, се появи на работа, когато те вече бяха заминали за Бибирево. На бюрото го чакаше бележка от Коротков със заплашително съдържание, затова към пет часа бе готов да представи на колегите си твърде много сведения за Михаил Ефимович Черкасов.
Оказа се, че Черкасов има висше техническо образование, но не работи по специалността си от около четири години, откакто било ликвидирано конструкторското му бюро. Бил женен, но за кратко, няма деца. Колкото и да е странно, бившата му жена сега живее заедно с майката на Черкасов. При това и двете дори не искат да чуят за него.
— А защо живеят заедно? — попита Настя.
— Квартирен въпрос, построен на люта ненавист — усмихна се в отговор Селуянов. — Когато се оженили младите, двете семейства направили цяла серия размени с доплащане, за да може Мишенка и Оленка да живеят отделно. А когато Мишенка и Оленка се скарали до смърт, се оказало, че вече нищо не може да се върне. Родителите на жената се преместили в друг град, по-близо до многобройните роднини, в Москва останала само майката на Черкасов. В крайна сметка — майката има апартамент от две стаи, който не може да се размени за нищо, и младите имат една стая. Апартаментът на майката е в края на града, в панелен блок, последен етаж, миниатюрна кухничка, фактически няма антре. От това разкошно жилище могат да се получат само две стаи в комунално жилище или не толкова приличен едностаен апартамент, нищо по-добро. И тогава изниква въпросът: след развода Мишенка трябва да се върне в този апартамент при мама. А родната майка дори не иска да чуе за любимия син. Може да дойде да живее чужд човек, само не Михаил. Затова Михаил Ефимович остава в едностайния апартамент на улица „Муранов“, а жена му Олга сега живее с бившата си свекърва.