Когато се появи Свалов, Настя въздъхна облекчено. Слава богу, може да се сбогува и да тръгва. Пред непознатия млад човек Владимир Александрович не започна да задава настойчиви въпроси кога пак Настя ще се появи и това напълно я удовлетворяваше.
— Е, разказвай — каза тя, когато колата на Свалов излезе на шосето. — Колко къщи огледа?
— Как — колко? — учуди се Свалов. — Всички.
— Седемнайсетте? — недоверчиво попита Настя.
— Разбира се.
Тя прекара у Соловьов два часа и половина. Излиза, че Свалов е отделял на всяка вила по-малко от десет минути. Това на нищо не прилича.
— Поне разбираш ли колко е несериозно това? — попита сърдито тя. — Представител на уважаваща себе си фирма не може да огледа една двуетажна къща за десет минути. Трябваше да го направим на три-четири пъти, да разпитваме подробно жителите за всички дреболии. Но най-главното — трябваше да съберем сведения за тези, които не искат да се застраховат, да изясним причините за отказа. Поне това направи ли?
Свалов мълчеше навъсено, без да отделя поглед от пътя.
Ясно. Нищо не е направил. Искал е по-бързо да стовари от плещите си задачата и да хукне на свобода по своите си работа.
— Ще трябва да идваме утре пак. И в понеделник също — спокойно произнесе Настя, решила да не чете лекции, да не дърпа уши.
— Докога ще се занимаваме с това! — отвърна раздразнено той. — Престъпникът е открит, а вие, вместо да го задържите и обработите, ме карате да си губя времето неизвестно за какво. Това са глупости.
Настя не искаше да се кара с него, затова реши да бъде максимално вежлива и миролюбива.
— Нали беше вчера на съвещанието и чу всичко. Струваше ми се, всички се разбрахме — рано е за задържането на Черкасов, преди да сме намерили мястото, където е държал и продължава да държи момчетата. Ако не си съгласен с това, защо мълча вчера? Имаше възможност да се изкажеш. Дай да обсъдим сега съображенията ти.
— Нямам съображения — измърмори Генадий. — Жал ми е за загубеното време. Съвсем си изоставих основната работа с тоя ваш Черкасов.
— Хайде потрай още малко — помоли го дружелюбно Настя.
— Повярвай, работата си заслужава усилието.
Когато се върнаха на „Петровка“, всичко в нея продължаваше да кипи от негодувание и злост, макар да се сдържаше с всички сили да не го покаже. Нима наистина поколението грамотни и предани на работата ченгета измира, а на тяхно място идват такива като Свалов, равнодушни и мислещи само за себе си? Нали Гена съвсем не е глупав, той е способно момче и мозъкът му работи нестандартно, иначе нямаше да се досети да анализира титрите на четиринадесетте филма. От него може да стане добър оперативен служител, истински добър, стига да поиска. Но това не му е интересно. Защо изобщо е дошъл в милицията?
Генадий Свалов много добре знаеше защо постъпи в милицията. През годината, когато завърши училище, един от московските милиционерски вузове най-сетне разреши прием на неотслужили. Понеже в това време в Карабах кипяха бойни действия, Свалов съвсем не искаше да отиде войник с риск да се окаже на огневата линия. Когато премина в трети курс, икономическите реформи в страната достигнаха етап, когато стана очевидна бързо растящата потребност от юристи, специалисти по гражданско право. И Генадий състави план, според който ще изучава задълбочено правното регулиране на въпросите, свързани с недвижимата собственост, след завършване на вуза ще поработи в милицията, докато излезе от наборната възраст, а сетне ще се впусне в цивилизацията и ще стане юрист във фирма за недвижими имоти. Понеже в рамките на плана му работата в криминалната бе за него принудителна, временна и горе-долу скучна, нищо чудно, че цялото си свободно (или целенасочено освободено) време Свалов посвещаваше на това, което трябваше да стане работата на живота му — сделките с недвижима собственост. Подвизаваше се едновременно в три фирми, като им съставяше различни договори и ги консултираше за сключване на сделки. Разбира се, за тази работа получаваше немалко пари. Но все пак времето не му стигаше за задълбочено юридическо обслужване и Генадий хвърли око на друга длъжност в милицията, където е по-удобно от гледна точка на свободното маневриране. Канеше се да отиде в кадровия апарат, където съботата и неделята са наистина почивни дни, да не говорим, че и работният ден завършва в шест вечерта, а не на другата сутрин. Успя да склони и началника, наистина много трудно, но успя. Сега не пускат лесно от практическата работа, няма кой да разкрива престъпленията. Въпросът за преминаването на старши лейтенант Свалов бе практически решен и началник-отделът каза, че заповедта за откомандироването ще бъде подписана, щом Генадий завърши работата си по убийството, с което се занимаваше в бригадата заедно със сътрудниците на Главно управление.