Нямаше да има проблеми, ако не беше едно обстоятелство. Тази година Генадий не бе излизал в отпуска. И според договора с едната фирма той възнамеряваше да прекара отпуската си делово, макар и не без удоволствие. Ставаше дума да отиде в страна, която през последните години не само се превръщаше интензивно в международен курорт, но и в център на бизнеса. Фирмата, в която Свалов припечелваше допълнително, възнамеряваше да сключи там редица сделки за покупка на земя с цел строителство. Планираше се представителите на фирмата да отидат в страната в средата на май и билетите вече бяха купени, понеже Генадий заяви под клетва, че ще може да си оформи отпуската за тогава. Но за да получи отпуската, трябваше задължително да мине на новата работа. Кадровикът може да бъде пуснат в отпуска практически по всяко време и от всяка дата, а с оперативния състав това ставаше рядко. Излиза, че последователността на действията трябва да бъде следната: завършва бързо работата в бригадата, донася от новото място заповед за откомандироване, взема обходния лист, за един ден решава всички проблеми, ускорява подписването на съответната заповед в Окръжно и Главно управление, дочаква заповедта за назначаване на нова длъжност и веднага пише рапорт за отпуска. И за всичко това — по-малко от месец, а в началото на май има и празници. Тоест съвсем не остава време.
Свалов бе пъргав и практичен човек и направи предварително всичко нужно, за да няма допълнително задържане при придвижването на документите му. Но и работата в бригадата… Тя го спираше и поставяше под съмнение командировката в чужбина. А никак не искаше да подвежда фирмата.
ГЛАВА 9
Генерал Руненко не обичаше полковник Гордеев, в смисъл че не се чувстваше психически комфортно в неговата компания. Уважаваше Виктор Алексеевич за деловите му качества и безспорния професионализъм, но когато този невисок петдесет и пет годишен мъжага с едра глава се появяваше в кабинета на Руненко, генералът изпитваше такова чувство, сякаш му предстоеше да се явява на изпит. А от ученически години не понасяше изпитите. Гордеев току му поднасяше изненади, понякога приятни — във вид на неочаквано бързо и нетрадиционно разкрити шумни престъпления, а понякога и неприятни, като днес. Изглежда, самият Виктор Алексеевич още не знаеше това.
Днес в първата половина на деня се състоя брифинг с участието на ръководителите от Главно управление на вътрешните работи на Москва, на който присъства и генерал Руненко. И на брифинга се случи нещо безподобно, след което Руненко имаше крайно неприятен разговор с началството. Сега му предстоеше да разбере от Гордеев как е могло да стане и изобщо какво означава всичко това.
— Виктор Алексеевич — започна Руненко, като се стараеше да се владее и да говори тихо и спокойно, — защо нищо не знам за еврейските момчета?
По лицето на Гордеев се виждаше, че ударът попадна на място. Но можеше да се завиди на издръжливостта на полковника.
— Защото аз също нищо не знам за това — отговори той, като гледаше генерала право в очите.
— А пък аз се надявах, че ще ми разясните — отбеляза Руненко и започна да кипи пряко волята си. — Съгласете се, не се получава много красиво, когато журналистите на брифинга задават въпроси на ръководството на ГУВР, а ръководството проявява пълна неосведоменост. Може да се създаде впечатление, че просто не владеем ситуацията и не знаем какво става в града ни.
— Не разбирам за какво говорите. Нямаме дело за еврейски момчета — заяви твърдо Гордеев.
— Така ли?! — избухна генералът. — Нямате значи? А кой е този Черкасов, когото разработват сътрудниците ви? При това толкова сериозно, че са привлекли оперативни служители от Окръжното, пуснали са след него агенти. Какво ме баламосвате?