— Гиви Симеонович, едва ли има смисъл да правите тайна от очевидни неща. Разказал ви е Генадий Свалов въпреки категоричната забрана да се разгласява оперативна информация и да се обсъжда проблемът с когото и да било. Той е извършил служебно нарушение и ще бъде наказан за това. Но ви моля да ме изслушате, защото имаме много основателни причини да не огласяваме делото на Черкасов. Вие сте журналист и сигурно сам разбирате какви последствия могат да произтекат от неоснователното раздухване на скандала около еврейската тема.
— Не намирам това за неоснователно. Гибелта на еврейските момчета е достатъчно основание за това. Не намирате ли?
— Не — твърдо каза Настя. — Не намирам. Ако погледнете статистиката, ще видите, че загиват юноши от всички националности, от всички без изключение. Но кой знае защо смъртта на десетки чеченци, арменци, татари или лезгинци не ви подтиква да грабнете перото. Какво са евреите? Особени ли са? Съдбата ли се е разпоредила да умират от ръката на престъпниците? Или еврейският въпрос като един от най-болезнените ще даде възможност да се позабавлявате по страниците на вестника?
— Напразно се опитвате да ме оскърбите. И не се престаравайте. Не става дума просто за смъртта на еврейските момчета от престъпна ръка, а за маниак, който целенасочено ги убива. Ако научех, че вашият Черкасов отвлича, насилва и убива татарски или лезгински момчета, моята реакция щеше да бъде съвсем същата.
— Не ви вярвам. Никога нямаше да се занимавате с татарски или руски момчета, защото не ви е интересно. За вас целият номер е, че те са евреи. С това може да се поиграе, могат да се направят редица гръмки статии. Не ме правете на глупачка, Гиви Симеонович. С необмислените си действия ни принуждавате да задържим престъпника още днес, макар да имаме малко улики срещу него. Утре във вестниците ще се появят съобщения, от които Черкасов ще разбере, че го търсим и сме го обградили отвсякъде. И ще се опита да скрие и унищожи всички следи. Помислете поне за това, че той крие някъде момчетата, които ще останат напълно безпомощни след ареста му. Още не знаем къде е това място, затова държим Черкасов на свобода с надеждата, че той ще ни заведе там. И ако се случи нещо с момчетата, това ще тежи само на вашата съвест, Гиви Симеонович. На вашата и на съвестта на Свалов.
— Как вие, ченгетата, обичате да прехвърляте отговорността на другите — усмихна се Липартия. — А чия е вината, че Черкасов вече осем месеца унищожава еврейските деца и никой не го е спрял? Пак ли моя? Какво е правила нашата доблестна милиция през тия осем месеца? Защо не го е търсила? Защо му е позволила да погуби девет живота?
Настя разбра, че всичко е безполезно. Той не я слуша. Не иска да я слуша. Слуша само себе си. Внезапно я обхвана такава злост, че почти изгуби самоконтрол.
— Гиви Симеонович, може ли да ви задам един въпрос не по темата?
— Моля.
— Коя година завършихте средното си образование?
— Какво значение има? — смая се Липартия.
— Моля да ми отговорите, ако може.
— Седемдесет и четвърта.
— А после какво? Казарма? Или институт?
— Институт. Не разбирам целта на вашите въпроси.
— Аз също не разбирам — усмихна се Настя. — Но ми се струва, че в училище сте били активен комсомолец, а в института член на комсомолското бюро. Познах ли?
— Ами… Да. Как се досетихте?
— По маниера ви да дискутирате. Не желаете да вниквате в същността на доводите на събеседника си, имате си задача — да отстоите собствената си позиция. Но понеже истинското съдържание на позицията ви не може да бъде огласено, не използвате аргументи, потвърждаващи правотата ви, а прибягвате към демагогски фрази, които нямат нищо общо със същността на дискусията, затова пък принуждават събеседника или опонента да се оправдава. Старите похвати на лошите партийни работници. „Ти не можеш да отидеш на съботник, защото децата ти са болни и няма кой да остане с тях? А знаеш ли, че в Корея децата умират от глад?“ Нещо подобно. Моля да ме извините, че ви отнех от времето. Всичко хубаво.
Когато излезе навън, вече се кореше за невъздържаността си. Сигурно не трябваше да бъде груба с този журналист. Сега непременно ще напише някоя статия, че милиционерите са нахални и груби, а жените — най-вече. Добре де, нека пише.