Вечерта докараха Черкасов на „Петровка“. Задържането премина лесно и без проблеми, първо, защото бе добре подготвено, и второ, Черкасов практически не оказа съпротива и нямаше оръжие в себе си. Като научи това, Настя почувства близкия неуспех. Усещането бе смътно, но много неприятно. Когато човек, заподозрян в серия тежки убийства, се оставя да бъде хванат така лесно, не чакай нищо добро.
С Черкасов работеха Коротков и Селуянов. Настя седеше в кабинета си и очакваше резултатите от беседата. Гордеев също не си отиваше у дома, макар да минаваше девет. Обадиха се оперативните служители, които бяха направили обиск в дома на Черкасов.
— Всички касети са налице. Две опаковки цигари с марихуана, малко кокаин. Нищо повече.
— А метедрин? — попита предпазливо Настя.
Загиналите момчета са починали именно от свръхдоза метедрин.
— Не. Само марихуана и кокаин. А, освен това намерихме дневник с всякакви сексуални описания.
„Това е добре — помисли тя. — Ако в дневника има всичко, може би ще успеем да намерим проклетото място. Момчетата се мъчат с Черкасов вече два часа, но засега безрезултатно. Веднага си признал кражбата, но по-нататък — никакъв напредък.“
Към десет в кабинета й се отби Гордеев, имаше изморен и разстроен вид.
— Прибирай се, моето момиче — каза той. — Вече е късно. Ще научиш всичко утре сутринта. Все едно, сърцето ми предчувства, че днес нищо няма да каже. Да го изпратим в килията да поспи, ние да отдъхнем, пък утре по-рано да започваме пак с нови сили. Изморихме се тия дни, затова и работата не ни върви.
— Сега ще донесат дневника — въздъхна Настя. — Там трябва да е това, което търсим. Искам да го видя.
— Утре ще го видиш. Умей да търпиш и да отлагаш за после. Много полезен навик. Хайде, приготвяй се. И се обади на твоя Чистяков, за да те посрещне пред метрото.
— Не си струва, Виктор Алексеевич, ще се прибера, няма нищо да ми се случи.
— Докато стигнеш „Шчолковска“, ще наближава дванайсет. Обади се още сега, да чуя. Само това ми липсва — да се безпокоя, че ти, каквато си неразбрана, си била ограбена и убита. Понеже нямам други грижи, разбира се. Обади се, на кого говоря.
Тя въздъхна и взе телефона.
Прекара нощта без сън и около шест сутринта разбра, че не, може повече да остане в леглото — нещо доста необичайно за нея. Настя винаги ставаше сутрин трудно.
Надигна се тихичко, като се стараеше да не събуди мирно спящия си съпруг, взе душ, изпи кафето си и започна да се облича. Но все пак Льоша се събуди.
— Къде в тая тъмница? — учудено промърмори той, като си подаде ръката от одеялото и хвана сложения на пода будилник.
— Ще тръгвам, Льоша, неизвестността не ми дава мира. Вчера задържахме престъпника, който е отвличал момчетата. Искам да разбера какво говори.
— Аха, ясно — кимна той. — Вчера казаха нещо по телевизията. Наистина, главно се възмущаваха, че този маниак още не е хванат. Можете да тръснете на телевизията иск за клевета и да изкарате солидна сума за дезинформацията.
— Ако имах власт, нямаше да ги съдера за пари, а кожата им щях да одера — сърдито каза тя. — Тия ловци на сензации ни провалиха цялата разработка. Как не обичат милицията! Само им дай да напишат или да разкажат колко сме лоши, мързеливи и професионално жалки. Хайде, слънчице, тръгвам.
Обикновено сутрин, когато Настя отиваше на работа, вагоните на метрото биваха претъпкани с пътници. През всички тези години тя свикна с навалицата и блъсканицата всяка сутрин и почти не я забелязваше. Но днес пътуваше малко по-рано и във вагоните бе свободно, можеше дори да седне и да почете. Настя се настани в ъгъла и отвори купените в подлеза вестници. Така си и знаеше. Никой не е премълчал. Съобщението се различаваше само по степента на акцентиране на читателското внимание върху еврейския въпрос. Просто поразително, журналистите никак не се страхуват да сгрешат! Вземат непроверени данни, получени от неизвестно какъв източник, и ги публикуват, без да мислят, че всичко може да излезе лъжа. Дори не просто лъжа, а клевета и оскърбление. А за това вече има параграф от наказателния кодекс. Ще се окаже, че тя, Настя Каменска, е сгрешила и че Черкасов няма никакво отношение към тези смърти, ще му се извинят и ще го пратят интелигентно в затвора за кражба на видеокасети. А той ще вземе и ще заведе дело срещу журналистите, задето публично твърдяха, че уж бил кървавият маниак убиец, погубил невинни детски души. Нали са отпечатали фамилното му име. Че защо не? Идеята е добра. Все едно, няма какво да прави в затвора, ще има сума свободно време и ще започне да пише писма до инстанциите, да моли да бъде потърсена отговорност от клеветниците и да ги глобят за моралните щети, които са му нанесли. А журналистите ще започнат да сочат Свалов, ето той значи е представител на правозащитните структури, вярват на думата му. Той казал — те написали. Какви основания имат да се съмняват? Интересно какво ще прави Свалов в тази ситуация? Сигурно ще каже, че се е пошегувал. Или изобщо ще отрича. Или ще се позове на Гордеев и Каменска, които го уверяваха, че Черкасов е престъпник…