— И защо? — заинтересува се Коротков.
— Кокаинът често се използва, за да се направи по-остро сексуалното усещане. И основните клиенти на Олег бяха хора, придаващи на секса твърде голямо значение. Или просто обичащи да полудуват за развлечение. Сексът стана сфера на бизнеса и Олег бе отдавна в този бизнес.
— Вие ли бяхте първият му партньор?
— Какво говорите — Черкасов дори се подсмихна, — той печелеше от това от дванайсетгодишен. Нали ви казах, че беше порочен до мозъка на костите.
— Добре, да продължим. Откъде се снабдявахте с метедрин?
— Извинете?
— Попитах ви откъде вземахте метедрина? Откъде го имате, след като твърдите, че след смъртта на Олег у вас са останали само цигари с марихуана и кокаин?
— Нямам метедрин. И не съм имал. Не ви разбирам. Вярно, Олег използваше метедрин, но след него нищо не остана.
— Съвсем точно ли помните, че у вас не е имало метедрин?
— Точно. Може би Олег да го е скрил някъде в моя апартамент… Намерили ли сте го? Бил е скрит някъде? Повярвайте — заговори горещо Черкасов, — нищо не ми е известно за това. Кълна ви се…
Бедата е там, че при обиска не намериха метедрин. А нали точно с метедрин са отровени и Олег Бутенко, и още осем души.
— По-нататък, Михаил Ефимович — продължи Коротков. — Кой беше следващият след Олег?
— Имате предвид с кого съм се срещал?
— Да кажем — кимна Коротков. — Или може би вашият следващ партньор също е живял у вас?
— Не, след смъртта на Олег никой не е живял у дома.
— А преди смъртта му?
— В какъв смисъл?
Отново едва повдигната брадичка и недоумяващ поглед.
— Може би едновременно с Олег у вас е живял още някой. И дори не един.
— Да не сте луд! Ако моите сексуални пристрастия ви се струват странни, това не ви дава право да ме оскърбявате и да ме превръщате в съдържател на бардак. Аз бях много привързан към Олег. Обичах го, ако въобще сте в състояние да разберете това. Именно затова след смъртта му не съм водил никого в жилището си.
Коротков го пусна за обед в килията и влезе в съседния кабинет, където Настя с нарастващо недоумение четеше дневника на Черкасов.
— Как е? — попита бодро той, като взе нахално направо от ръцете й чашата и заотпива кафето на огромни глътки. — Събра ли ми материал за следобедната серия?
— Юра, нищо не разбирам — объркано каза тя. — Призна ли друго освен кражбата?
— Само първия епизод. Олег Бутенко. И твърди, че е било нещастен случай, Бутенко сам се бил отровил. И изобщо момчето е живяло при него по собствена воля, криело се от наркодилърите, от които задигнало голяма партида. А какво има в дневника?
— Ами чуй. „Аз го обожавам. Просто поразително съчетание на външна красота, от която губя разсъдъка си, и невероятна поквара, порочност, греховност. Доплаква ми се от възторг, като гледам чистата му мургава кожа, големите ярки очи, дългите, извити нагоре мигли, гъстата чуплива коса. Правият нос, грижливо очертаните устни, закръглената брадичка — това е някаква библейска красота и от нея вее природна сексуалност, която не е окована с веригите на цивилизацията. Немислимо е да се докоснеш до такава красота, за да не я оскърбиш с лоши помисли. Бих могъл просто да му се любувам отдалеч. Но неговата порочност ме възбужда, а ненаситността, с която се стреми да получи всяко удоволствие, прилича на ненаситността на дете, което вижда пред себе си много бонбони. Нито една жена, притежаваща същата красота и същата порочна сексуалност, няма да може същевременно да остане чиста. Има някаква извечна тайна в това, че природата е дала на мъжете да пазят чистотата, през каквато и мръсотия да минават. А мръсотията веднага се лепва по жените. Те са мръсни от младенческа възраст.“ Изглежда, там наистина е имало голяма любов.
— А с другите? Също ли е любов?
— Но няма други, Юра. Това е странното. Дневникът е воден отдавна, там има много бележки с интимен характер, по които може приблизително да се проследи личният живот на нашия Михаил Ефимович. Имал е партньори преди Бутенко и след него. Но няма други бележки, както за Бутенко. И виж какво помислих. Ако Олег е един от деветимата, тогава защо има бележки за него, а за другите няма? С какво се различава от тях?
— Може би по степента на криминалната ситуация? — предположи Юра. — Олег наистина е умрял сам, никой не го е тровил специално, и Черкасов не вижда нищо опасно в ситуацията. А следващите е убивал и, естествено, не си е водил бележки.