— Тогава погледнете тези снимки.
— Кои са тези?
— Погледнете по-внимателно.
Черкасов взе снимките и започна да ги подрежда, после ги върна на следователя. Но не трепна нито един мускул на лицето му.
— Какво, специално ли са подбирани? Толкова си приличат, сякаш са братя. Кои са те?
— Михаил Ефимович, това са осемте младежи, за които току-що говорихме. И те са загинали от свръхдоза метедрин, а преди това дълго време не са живели вкъщи, нещо повече — издирвани са, защото семействата им не са знаели къде са. Също като Бутенко. Можете ли да ми обясните по някакъв начин това?
— Не, не мога да го обясня — отвърна твърдо Черкасов. — Но разбирам какво искате да кажете. Да, именно този тип мъже ми харесва. Дори бих казал, че е единственият, който може да ми хареса. Вашите сътрудници са събирали сведения за мен и сигурно вече знаят с кого съм общувал през последните години. Далеч не всички мои приятели са с такава външност, но това не означава нищо. Трябва да ви е известно, че хората се срещат и дори понякога живеят дълги години с някои, които нямат нищо общо с идеала им за красота, но само един тип лице или фигура можа да накара сърцето им да забие лудо. И тогава хората започват да вършат глупости, понякога дори опасни. Значи смятате, че аз съм отвлякъл и убил тези юноши?
— Мненията не съвпадат. — Олшански се усмихна. — Според част от сътрудниците това е ваше дело, другата част ви смята за невинен. Тече активна размяна на аргументи и се търсят нови факти и доказателства.
— А какво смятате лично вие?
— Засега нищо, защото не са ми представили фактите и доказателствата. В дадения случай се явявам съдията, при когото ще дойдат със съображенията си две различни групи сътрудници от криминалната милиция. Ще ги изслушам, ще видя какви факти и доказателства са ми донесли и едва след това ще взема решение. Има време, седемдесет и два часа изтичат в двайсет нула нула, а сега е — той погледна часовника си — седемнайсет и трийсет. Имаме на разположение два часа и половина, за да вземем решение.
Настя наблюдаваше с възхищение и благодарност как следователят отбиваше удара от конкретните ченгета, в това число и от нея. „Мненията се разделиха.“ „Тече размяна на аргументи.“ „Търсят се нови доказателства.“ Същевременно Константин Михайлович избягваше ловко обсъждането на собствената му позиция, за да не настройва срещу себе си Черкасов с преки обвинения и в същото време да не го заблуждава с демонстративна вяра в невинността му, печелейки лесни и евтини точки.
— Не съм виновен аз. Мога ли да направя нещо, за да докажа? Какви сведения и факти са ви нужни, за да се убедите в невинността ми?
— Можете да ни помогнете да се ориентираме. Моля ви, Михаил Ефимович, изслушайте ме внимателно и много спокойно. Ако не ви хареса нещо в думите ми, постарайте се да запазите самообладание и да следите мисълта ми, а емоциите да оставим за после. Става ли?
— Слушам ви.
— Всеки от нас си има своя истина, Михаил Ефимович. Вие — своя, аз — моя, Каменска — той кимна леко към нея — също има някаква истина. Вие най-точно знаете дали сте извършил престъплението или не. Тоест знаете си вашата истина и сигурно много се учудвате защо не е очевидна за всички останали. Не е очевидна. И ще трябва да се примирите с това. Никой не е длъжен да вярва на думите ви, щом не са подкрепени с нищо. Само във видеотеките питат за името и ви вярват, без да ви принуждават да показвате документ. Но искам да ви напомня, че и там не сте казвали истинското си фамилно име. Щом сте лъгали за такава дреболия, тогава как да ви повярвам за нещо толкова сериозно? Казвам всичко това, за да си дадете сметка: нямате право да ни се сърдите, че ви подозираме в нещо. Нашата работа е да разкриваме престъплението и в процеса на работата постоянно събираме, проверяваме по няколко пъти различни факти и сведения, за да си изясним съвсем точно това, което престъпникът знае, но естествено не се кани да ни разкаже. Често се случва да бъдат заподозрени невинни хора. Случва се дори да бъдат арестувани и държани в затвора, а после да бъдат пуснати с извинения. Но ние все пак се стараем да действаме колкото се може по-точно и предпазливо, за да може сведенията, които получаваме в процеса на работата, да са проверени. Правим всичко възможно да не обидим никого напразно и много се вълнуваме, ако по някакъв начин това се случи. А сега, Михаил Ефимович, ще премина към най-важната част от разговора ни. И тъй, ние не знаем дали сте виновен за онези убийства или не. Засега не знаем. А след два часа и половина времето ни ще изтече и аз трябва да взема решение. И ако за тези два часа и половина не получа доказателства за абсолютната ви невинност, ще се наложи да настоявам за арестуването ви. Ще ви кажа честно, няма да е лесно, защото нямаме и доказателства за виновността ви. Имам предвид преки доказателства. Имаме само косвени.