— Миличко, послушай внимателно какво ще си говорят твоите издатели за „Сантана“. Искам да зная какви са версиите им за това, което става. В крайна сметка за какво се споразумяха?
— Нищо конкретно. Поговориха и се разделиха. Сигурно Кирил смята, че възпитателната мярка е задействала и авторите няма да му сервират вече такива номера. Обеща да им плати толкова, колкото и „Сантана“. Но Вадик, най-интересното е друго.
— Разказвай.
— Имат някакви проблеми със Соловьов.
— Соловьов ли? Преводачът, който им прави източните бестселъри?
— Да, същият. Те правят чрез него най-големите си пари. Гриша Автаев непрекъснато говори, че тази поредица се продава най-добре от всички книги на издателството. А поредицата се превежда само от Соловьов.
— Да, ясно. И какви са проблемите?
— Искат да намерят нещо в дома му.
— Тоест?
— Не можах да разбера добре. Просто чух случаен разговор.
— Я по-подробно — настоя Вадим.
— Ние с Кирил пътувахме с колата. Спряхме пред някаква фирма, той излезе буквално за пет минути, трябваше да се срещне с някого, а не си взе телефона. Има мобифон. Та докато го нямаше, телефонът звънна. Някакъв мъж помоли да му предам, че се е обаждал Коренев. Когато Кирил се върна, аз му съобщих. Той веднага се свърза с него. Разговорът бе много кратък. Кирил каза: „Ах, по дяволите. Много лошо. Трябва да се стараеш. Знам, че се стараеш. Но трябва да се намери. Бездруго толкова се проточи всичко.“ А после, след близо половин час, когато вече бяхме у тях, той се обади на Гриша Автаев. Разговаряха за новата книга, която е превел Соловьов. Някакъв оригинал-макет, филми, печатници. Разни глупости. И изведнъж Кирил казва: „Да, между другото пак нищо не са намерили. И този вариант не мина. Да, разбира се, още се опитваме, но трябва да се търси нещо ново.“
— И защо смяташ, че търсят нещо в дома на Соловьов?
— Защото говореха само за него. И Кирил каза: „Да, между другото пак нищо не са намерили.“ Ако не ставаше дума за Соловьов, щеше да каже къде не са намерили. Нали?
— Може би — бавно заключи Вадим. — Може би толкова са загрижени с тия издирвания, толкова са заети, че нямат нужда от предисловия у кого не са намерили. Но при всички случаи това е много важно, миличко. Много важно. Там става нещо, което ние не знаем. А трябва да знаем. Трябва да знаем всичко за тях. Само тогава ще можем да издигнем високо равнището на доходите, а сетне да ги прилапаме. Ще се наложи много да се постараеш.
Този ден Вадим не научи повече нищо интересно, но и това стигаше, за да даде нов тласък на размишленията и плановете му по отношение на издателство „Шерхан“. Най-напред трябваше да провери не е ли сгрешил, като заложи именно на това издателство. Може би трябваше от самото начало да се занимава със „Сантана“? Преди две години, когато Вадим направи избора си, „Шерхан“ изглеждаше най-перспективното от всички издателства в Москва, а за „Сантана“ бяха чували малцина. Името на това издателство не беше се мяркало и във вестник „Книжно обозрение“ — професионалното издание на библиофилите, книгоиздателите и търговците на книги — за разлика от „Шерхан“, което редовно публикуваше рекламата си на неговите страници. Щом малко известното „Сантана“ изведнъж си позволява да предложи огромен хонорар на „шерхановски“ автори, това говори за нещо. Например, че „Сантана“ е било създадено навремето за изпиране на пари. С други думи, неговата бедност и незабележимост са били само привидни, а сега е настанало време да излязат на голямата арена. Това трябва да се провери.
Той съвсем изгуби способността си да работи. Соловьов дори не подозираше, че мислите за жена могат така да го извадят от релси. Не за коя да е жена, а за Настя, която преди много години му беше любовница. Принадлежеше му безрезервно, гледаше го с пълни с обожание очи, не трябваше да я завоюва, винаги е била достъпна — само си протегни ръката. Той наистина изпита огромно облекчение, когато всичко свърши, този роман му беше в тежест и не му носеше радост. Тогава за какво става дума? Защо се върти сега, защо не може да се успокои, защо постоянно мисли за нея?
Владимир Александрович гледаше изпъстрените с йероглифи страници, но не разбираше нито думичка. Страницата пред него е отворена от вчера, а руският превод не се е увеличил нито с ред. Сякаш нещо го е парализирало. И кой знае защо дори мисълта за идването на Марина го дразни. Не може да му замени Анастасия.