— Между другото обажда се твоят ненагледен — съобщи по време на вечерята мъжът й.
— Кой?
— А много ли имаш?
— Страшно. Цяла колона. Но ти си начело, разбира се.
— И кой крачи в първата редица?
— Татко Льоня, Саша, Гордеев, Коротков. Някой от тях ли се обажда?
— Не. Соловьов.
— А, той ли? И какво искаше?
— Искаше да му се обадиш. Кълнеше се, че е много важно и много спешно.
— Ще му мине. — Настя махна пренебрежително с ръка. — Не може да има нищо важно и спешно за мен.
Алексей замълча и се задълбочи в цветното зеле. Но лицето на Настя не му хареса. Извличайки уроци от миналия опит, тя реши да не удължава неясната ситуация, за да не прерасне в конфликт, от който после ще се наложи да излиза с голяма загуба на нервна енергия.
— Не ти ли харесва нещо? — попита тя.
— А, не, всичко е наред — отвърна спокойно мъжът й. — Да ти сложа ли още зеле?
— Не, благодаря, стига ми. И все пак, Льошик, недоволен ли си от нещо? Защото се е обадил Соловьов ли? Какво странно има? Още повече че не е за първи път, както разбирам.
— Не ми харесва как реагираш на молбата му да позвъниш.
— Обикновена реакция. — Тя вдигна рамене. — Не си измисляй, моля ти се.
— Не си измислям, Асенка. — Алексей се усмихна и остави вилицата. — Просто пресмятам вариантите като в шаха. Първи вариант: моли да му позвъниш под явно измислен предлог. Какво означава това? Че се домогва до теб, а ти се криеш от него. Сигурно отношенията ви са отишли твърде далеч и са придобили съмнителна окраска. И на мен, като твой законен съпруг, това не може да ми харесва. Втори вариант: наистина му се е случило нещо и има нужда от помощта ти. А ти, забравила професионалния си дълг, се поддаваш на емоции. И това не е правилно.
— Льошенка, мили, той по принцип не може да се нуждае от професионалната ми помощ, защото не знае, че работя в милицията. За него аз съм юрист във фирма. Каква помощ може да очаква от мен в единайсет вечерта?
— Но той много настояваше да му се обадиш, дори да е късно.
— Добре, утре ще му се обадя. Льоша, хайде да оставим това, а? Боли ме главата за нещо съвсем друго.
— Ася, не искам да изглеждам в очите на твоя приятел ревнив глупак. Обещах му, че ще ти предам всичко и ти ще му се обадиш днес. И никак не ми се иска да си помисли, че от лошотия не съм ти предал нищо и съм го оставил сам с проблемите му. Обади се, моля ти се, изясни какво се е случило и ще приключим въпроса.
Тя въздъхна, остави мръсните чинии в мивката и взе голяма жълта ябълка. Стараеше се преди лягане да не пие чай — на сутринта лицето й отичаше.
— Добре, ще се обадя.
Соловьов веднага вдигна слушалката, още на първия сигнал. По тази спешност Настя разбра, че наистина е обезпокоен от нещо и е очаквал позвъняването й с нетърпение.
— Искам да сключа договор за застраховка на къщата, и то колкото се може по-скоро. Нека ми сложат добра сигнализация.
— Това не можеше ли да почака до утре? — попита със съмнение Настя. — Нали разбираш, че през нощта не може да дойде агент при теб.
— Но мога да ти се обадя само на домашния телефон. Не ми остави служебния си.
Стори й се, че обяснението е изсмукано от пръстите. А гласът на Соловьов е напрегнат и тревожен. Изглежда, че при него все пак нещо се е случило.
— Случило ли се е нещо?
— Да.
— Не можеш ли да говориш?
— Да.
— Какво, помощникът ти бди? — рече насмешливо Настя. — Не ти разрешава безконтролно да говориш с жени? Или неговата неприязън към дамите е концентрирана само върху мен?
— Недей така. Не си права.
— Добре, мога да ти звънна в по-удобно време. Или настояваш да дойда?
— Това ще е най-доброто.
— Но за мен е сложно, Володя. Работя до късно. Ако е толкова необходимо, мога да дойда едва в събота, през втората половина на деня. Удовлетворява ли те?
— Не. Прекалено далеч е.
— Слушай, не ми диктувай условията на живот, разбра ли? Кажи кога ще бъде удобно да говорим, пак ще се обадя. Не мога да губя по половин ден, за да идвам при теб, защото имаш такъв особен помощник. Кога да се обадя? След час? След два?
Соловьов мълчеше. Настя съобрази, че с въпроса си го постави в сложно положение. Ако Андрей наистина е наблизо и слуша внимателно, а Владимир не иска по някаква причина да се разкрива пред него, какво може да й отговори? „Обади се пак след час?“ Все едно да каже на помощника си: „Надявам се, че след час няма пак да висиш на главата ми и ще ме оставиш да поговоря за нещо, което ти не трябва да чуваш.“ След това може да бъде сигурен, че Андрей няма да легне да спи, а ще бъде в пълна готовност да подслушва.